Владимир Василиев - Космически рицар

— Наричай ме Теди, принцесо — помоли той. Какво ли щеше да каже, ако бе започнал да се фехтова с пълна сила.

Тя го гледаше с възхищение.

— Ти си дявол, Теди!

— Това похвала ли е или упрек? — лениво се поинтересува той.

Принцесата се усмихна.

— Досега не съм срещала воин, равен на тебе.

— И няма да срещнеш — увери я Теди, защото мислеше, че едва ли друг пилот ще се появи на тази малка планета. Не смяташе да разваля впечатлението за себе си. Колкото по-малко му се наложи да се бие, толкова по-добре.

— Къде си се научил?

— Ами как да ти кажа…

— Аз не настоявам! — бързо каза принцесата. — Разбирам, навярно си свързан с някакъв обет. Не отговаряй, ако не можеш, няма да се обидя.

Теди можа да отговори само с едно „благодаря“.

— Ти се биеш съвсем различно от моите съотечественици.

— Бия се така, както ми харесва — важно отбеляза Теди.

Принцесата продължаваше възхитено да поклаща глава. Теди й подаде меча, истинския, взе своя, хвана девойката за ръка и я поведе към замъка.

— Позволи ми да те изпратя, принцесо…

Хирма машинално тръгна с него. Разделиха се на стълбите — принцесата си отиде, а Теди най-после реши сериозно да поговори с барона. Той искаше да си върне предавателя, лазерния меч, аварийния комплект, аптечката — целия си пилотски инвентар, който отмъкнаха дахомейците. За да не стане много зависим от Рой, не си даваше вид, че се нуждае от нещо. Но рано или късно ще му се наложи да се разкрие, защото без помощта на барона едва ли можеше да разчита на успех. Днес Теди реши да го помоли да му помогне в търсенето макар само на предавателя.

Влезе в залата, където обикновено по това време се намираше баронът, през незабележима странична вратичка откъм малкото крило. Плътни завеси скриваха всичко отпред. Теди внимателно затвори вратата и се готвеше да се покаже, когато чу името си. Разговаряха баронът, Остин и още някой, когото не познаваше. Баронът каза на слугата да извика пилота и той изтича навън. Остин веднага попита:

— Ваше сиятелство, струва ми се, че всъщност вие знаете кой е този човек.

Теди беше готов да се обзаложи, че в този момент баронът се е намръщил.

— А ти защо реши, че не е онзи, за когото се представя?

Остин се смути и вместо него отговори третият в стаята:

— Но нали личи, че не е възпитаван в благородно семейство!

— А можеш ли да кажеш, че е от простолюдието?

— Е, не… — гласът беше неуверен.

Баронът кресна:

— Господи, колко са тъпи моите васали! Помислете с главите си: кой може да бъде на двадесет и три — двадесет и пет години, да няма понятие от светски маниери и моментално да ги усвои, кой освен с висок произход, съдейки по благородството и умението да се фехтува, а, кой? С белег на левия лакът, ако сте се постарали да го забележите, а? Кой?

— Боже мой! — изстена Остин. — Белег!

Теди машинално опипа дългата рязка на лявата си ръка — тъжен спомен от схватката му с онзи звяр на Снежана.

— Принц Тауншенд?! — досети се и третият събеседник. — Който изчезна само месец след раждането му и се появи миналата година? Но нали казват, че са го убили в Авостинг?

— Значи не са го убили — каза баронът.

Остин внимателно изрече:

— Като че ли всичко съвпада, но… Не мога да повярвам…

Теди помисли: „Ако можех да науча дали действително са убили този Тауншенд, или не! Да си принц е много по-лесно.“

Слугите го търсеха из замъка и беше време да се покаже.

— Не давайте вид, че сте го познали — чу Теди гласа на барона, преди да се измъкне зад вратата. Искаше да заобиколи и да влезе през главния вход. На стълбите срещна успялата да се преоблече принцеса.

— Хирма, имам един странен въпрос — бързо каза Теди, защото знаеше, че колкото атаката е по-неочаквана, толкова са по-големи шансовете за успех, — кой е принц Тауншенд?

Принцесата го погледна изненадано, дори по-скоро уплашено, да не би да е някаква провокация. Но както обикновено, отговори изчерпателно:

— Това е принцът на Дахомея… Откраднаха го, когато беше на четири месеца. А през миналата година в битката при Каратинга се появи с малък отряд планинци, познали го само по медальона на баща му. Струва ми се, че го убиха тази есен. Защо?

През последния месец Теди често се обръщаше към Хирма за обяснения.

— Казват, че бил изкусен фехтовач?

— О, да! Един от най-добрите отсам океана!

В това време слугата почтително се приближи до тях и тържествено произнесе:

— Пилот Айрън, вика ви негова светлост барон Рой!