Ясен Василев - амнезия по време на медитация

КРАЙ .
точката се взривява
и разпръсква
вселената

змиите затварят кръга
лентата на мьобиус се завърта

∞

този текст няма заглавие
заглавието е в средата
но този текст няма среда
този текст е свободен
вън от кръга

спуснете се през озоновата дупка на заека

надолу
надолу
надолу

там където животът е
там където смъртта е не
там където всичко е сюр и суб
там където там к о г а т о
ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

надолу
надолу
надолу

със скоростта на светлината
космическо
свободно падане
пропадане
през думите и словото
без главните букви
без препинателните знаци
през праха на звездите
през тъмната материя
през черните дупки
през мрака на нищото
през
молекули
атоми
йони
протони
неутрони
електрони
и
ядра

н
а
д
о
л
у

долу
книгите не са затворени между корици
долу
портретите не са приклещени в рамки
долу
за пиесите няма сцени
(там където животът е сцена там когато ние сме актьори)

разпръскваш се на хиляди малки молекули вода
завърташ се върху спиралата
на дезоксирибонуклеиновата киселина
която пази паметта

memento
и се изгубваш в невидимите кръгли ъгли
на освободените под и надсъзнание

колективно

погледни света през дупките на сиренето
аномалии в магнитното поле
предметите са без сенки
аз газя в облаци под дъжд от въпросителни
коридорите висят във въздуха без сгради
капят восъчните лица на халюциногенните хора
нирванно отвлечени от опиум и абсент
пясъкът изтича temporis causa
лотусът разцъфва — цветята имат очи
стигми прорязват праматерията
схизми разполовяват вселената
първоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно здание
в транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбуките
с жезлите удрят жлезите на гнозиса
и хипнотично отеква ехото от пулса на вселената

тези отворени заключени врати
лодкарят и безименните сенки
мойрите без очи
съзнанието спи
слънцето угасва
минотавърът бди
нощта е без изходи
сфинксът няма отговори

~ дали ~

медът е по-сладък от кръвта
лебедите се оглеждат в слонове
статуите са взривени раздробени
жирафите горят
омарът звъни
вдигни
кой е
аз мисля
кой търсите
себе си
tu fui ego eris

сърцето ти е зло
сервирайте ми яйца на очи или очи на яйца
в чиния без чинията
всичко е едно

о каква ужасна и прекрасна есен

йон — ной
сторъките пишат автоматично
титаните рушат значения догми и табута
аквариумът прелива
потопът отмива буквите от езическите апокрифи
утопия потъва при атлантида
авалон се изгубва в мъгла

стая 101 те прибира в себе си
на тринайстия етаж лудостта е за всички
ядрата вибрират преди взрива
боб таро кристали куршуми и свещи
планетите са в конюнкция
квантовите оракули провиждат
котката в кутията не е нито жива нито мъртва
във въздуха висят усмивки
пясъкът изтича temporis causa
утробата е празна
психоза паника
пан психея
memento
ДНК
25-ти кадър
някой е разрязан от прозореца
пак ще се съедини
к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

(това е заглавието)

екзод
от въпросите без отговор

всички пътища водят в устата на истината
върнете се назад
край и отначало
върху шахматната дъска
фениксът изгаря и се ражда
temporis causa
ерос е любов танатос памет
memento
самсара и кръгът отново се завърта
във вечно сътворение
бог
е
смърт
дяволът
е
време
поетът е поезия
човекът е вода
безсмъртно
творчество
свобода
да измислите
да напишете
да изиграете
да композирате
живота
музиката
ще ви води
създайте
ваша
вселена

тогава пясъкът ще изтече

тогава материята ще се влее в матрицата

тогава всичко пак ще е едно

тогава

тогава к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

8 8 8

memento

брахман брахман брахман