Фекете Ищван: Гъските от Бужак

— Гледам къщата на дядо ти, но се вижда и таванът. Виждам, че вече са изсъхнали кожите…

Очите на хлапето се ококориха.

— Е, аз да тичам, значи — се сбогува то, — та ако искате да половувате на гъски, значи, най-добре е долу, след горичката.

И изчезна.

Когато вечеряхме, баща ми каза:

— Видя ли? Не беше прав. Тук беше старият Матула и донесе три лисичи кожи и една от видра. Не искал всеки път да ходи след мен, та наведнъж. Той не е като тия, младите. За всяка лисица с фенер да ги търсиш… А Матула е от старата закалка и е рядко честен човек.

Аз си гледах дланта и мълчах. Може и да съм се изчервил от срам за това, че се осмелих да оскърбя честта на стария Матула.

© Фекете Ищван

© 1979 Валентин Русев, превод от унгарски

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17606)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00

Това са т.нар. „ловни пари“ — малки суми, които са били давани на ловците като награда за предадени животински кожи — Б.пр.

Филер = 1/100 форинта — Бел. (moosehead)