Сергей Павлов - По черната следа

— Разбирате ли, уважаеми…

Да, той можеше да не продължава по-нататък, аз го разбирах.

— Ще разгледаме непременно рапорта ви на командния съвет, но не сега. После, уважаеми, после! Но може би настоявате да…

Не, аз не настоявах. Аз разбирах всичко и не настоявах. Напротив, изразих съжаление, че рапортът се бе родил в такова неподходящо време.

Всички имаха, повтарям, работа до гуша. Не ми се удаде случай да поговоря с командира на десантчиците, но аз и не се стремях към това — обстановката не позволяваше. Нортън през цялото време бързаше за някъде, постоянно организираше нещо, разпореждаше се, участвуваше лично едва ли не във всяка десантна операция, планираше и коригираше взаимодействието на десантните групи — работната му енергия можеше да се сравни с енергията на среден по размери действуващ вулкан. Рейдерът се покри с излъчватели и антени с най-различни конструкции, разтвори широко трюмовете и хангарите си, оголи ярко осветените палуби на вакуум-створовете и се превърна в орбитална майка на цяла флотилия сновящи насам-натам катери. За точността на външните операции отговаряше механикът по вакуумното оборудване на кораба, затова рядко виждах Баката — той почти не излизаше от скафандъра си и от подвижните херметични кабини. Между другото, безупречната работа на вакуум-стопанството накара капитана да измени донякъде мнението си за деловите качества на механика.

Колкото повече се разширяваше фронтът на проучванията в системата на Уран, толкова повече работа ми се отваряше. Навярно от гледна точка на преобладаващото мнозинство аз изпълнявах незавидната роля на спирачно устройство в кипящата атмосфера на всеобщия ентусиазъм: с голяма мъка ми се удаваше да накарам хората да се хранят нормално и да спят поне по седем часа в денонощието (за останалото да не говорим). Знаех горе-долу как се спазва режимът на борда на кораба, но не си представях добре какво става на самия Оберон. Съдейки по зачестилите случаи на преумора и леки травми, не можех да очаквам нищо хубаво. По време на поредното заседание на командния съвет аз бях принуден да поговоря сериозно с Нортън за това. Състоя се разговор на висок тон. Като медик на експедицията аз настоявах да ревизирам бункерите на временните бази, пръснати из Оберон. Нортън се противеше яростно, но съветът взе решение в моя полза и аз в края на краищата успях да въведа относителен ред във временните бази. Наистина с цената на обтегнатите ми отношения с командира на десантниците, но нямаше как.

Малко по малко програмата на проучванията приближаваше към своя край. След изключително напрегнатата работа на Оберон рейдерът бе насочен към планетата, бе изведен в орбита около Уран и десантниците получиха двуседмична почивка. Докато траеше дълбокият сондаж на набраздената от продълговати облаци атмосферна „шуба“ на тайнствения гигант и на неговия многослоен пръстен, аз „сондирах“ самочувствието на екипажа, като оказвах явно предпочитание към смелчаците с котешките емблеми на ръкавите. Естествено, лошата слава на Оберон ме безпокоеше извънредно много, бяха ми известни някои подробности от загадъчните и страшни оберонски катастрофи и аз тайничко се радвах, че този път всичко мина благополучно. Две навяхвания, пет травми от удари и едно не много сериозно отравяне с дихателна смес поради неизправности в системата на скафандровото жизнеобезпечаване — дребна работа… Десантчиците имаха отлично настроение, шегуваха се, хвалеха се един друг с успехите и синините си, отспиваха си, хранеха се с апетит, послушно и, бих казал дори, някак автоматично, сякаш между другото изпълняваха всичките ми лечебно-оздравителни предписания. Междувременно аз оправях и нервите си. Главният етап — етапът на разузнаване на зловещия планетоид, бе благополучно завършил. Комисията направи извод, че Оберон е загубил опасните си свойства, и то май завинаги. Очакваше ни не особено сложна (колко лекомислено си представях всичко) работа на другите напълно безопасни луни на Уран…

На „безопасната“, приказно красива малка Миранда едва не загубихме един разузнавателен катер. Няма да описвам външния вид на тази снежна принцеса, тъй като тя стана веднага любима „телезвезда“… по-точно, „телелуна“ на земните екрани. Ще напомня само, че чудноватите й снежни образувания крият в себе си ажурна „арматура“ от твърд лед. Първият катер кацна благополучно върху една ледена арка, покрита с парцали замръзнал газ. Вторият нямаше късмет — затъна дълбоко в пухкава пряспа и вдигна около себе си такава снежна буря, че и досега не ми е ясно как успя да маневрира и да се измъкне изпод надвисналите ледени колоси…