Сергей Павлов - По черната следа

— Първата колонка може да оставите — разреши Холбрайт.

Втората колонка изчезна от синьото поле и се появи на зелената екранна стена, вляво от образа на Купър.

— Ако не ми изневерява паметта — каза Холбрайт, — Винезе изчезна преди четири години в недрата на Меркурий по време на разузнаване в пещерите от Лабиринта на съмненията.

— Паметта ви не ви изневерява — потвърди Николски. — Ще трябва да махнем Винезе от списъка на живите.

— Золтан Симич, за съжаление, също — добави Купър.

Николски и Холбрайт се вторачиха в оператора.

— Защо? По каква причина? — попита Холбрайт.

— Съгласно последните данни на отдела за регистрация, шефе.

— Кога?

— Преди четиридесет и един час.

— При какви обстоятелства?

— Участвувал в издирването на дисколета, който претърпял авария в южната зона на Горещите скали на Венера. Загинал по време на пръстеновидно вулканично изригване.

— Къде е тялото на Симич? — попита бързо Николски.

Последваха секунди напрегнато мълчание. Франк погледна мистър Хикс и бе поразен от настъпилата с него промяна: наведен напред, старецът като някаква птица се бе вкопчил с белите си пръсти в ръба на масата, а устата му зееше като тесен и тъмен процеп — цялата му поза изразяваше крайно заинтересуван човек.

— Тялото на Симич ли? — попита на свой ред Купър и обгърна с очи пространството — сигурно оглеждаше там, в операторната зала, невидимите оттук екрани. Този маниер да се оглежда, почти без да обръща главата си, придаваше на оператора делова съсредоточеност. — Нямам сведения за него.

— Направете бързо запитване — посъветва го Холбрайт.

С ловкостта на факир Купър взе отнякъде едно блестящо топче и с професионално-точни движения го сложи в ухото си.

— Свържете ме с отдела за регистрация. Да, сектор „Венера“… Ти ли си, Викинг? Интересуват ни последните новини от зоната на Горещите скали… Така… Ясно… Благодаря ти, Викинг. — Купър изключи телефонното устройство. — Дисколетът е намерен, шефе. Екипажът е оцелял. Под лавата са попаднали само двама: Симич и неговият помощник. На мястото на гибелта им има езеро от високотемпературна лава. Търсенето е прекратено.

— М-да… — промърмори Холбрайт, — многообещаващо начало. Е, остава известната ни четворка плюс Мъф Аган… Купър, моля ви, всички сведения за Аган! Служебно досие, снимка, характер, навици… с една дума, всичко за този човек. Останалото — в архива!

Целият списък на десантчиците бе преместен на зеленото поле. По синьото премина тъмна лента, като оставяше подире си осем колонки четлив текст. Над първата колонка се появи цветен диапозитив: набит, широкоплещест мъж в бял спортен комбинезон притискаше до гърдите си някакъв кръгъл метален предмет и се усмихваше. Той имаше много светла, жълтеникава коса и синьо-зелени очи.

— Обаятелна външност — призна Холбрайт. — Да видим обаче какво има в текста… Роден, учил, мечтал, завършил, летял, участвувал… Така, добре. Спортни увлечения: пневмоски, екранолет, жиромобил… Великолепно. Общителен, търпелив, способен за решителни действия, дружелюбен, разбран… и всичко останало в този дух. Не човек, а олицетворение на всички достойнства и съвършенства. И, кой знае защо, не е семеен… Летателна специализация на „Албатрос“, длъжност втори пилот на „Скандинавия“, първи пилот на „Лунна дъга“. Преди осем години назначен от администрацията на Управлението на обединения космофлот на Системата (УОКС) за капитан на танкера „Анард“. Премии, награди, поощрения… Купър, кои линии обслужва сега танкерът?

— По решение на администрацията на УОКС танкерът е свален от далечните линии, прехвърлен е в лунната система на Сатурн и е поставен на орбитална котва до Япет. УОКС има намерение да хързулне тази ръждясала бъчва на сатурнолозите от Първа комплексна експедиция за орбитална база.

— Ясно. Ами Аган?

— Сега той е капитан без кораб, министър без портфейл.

— Подал ли си е оставката?

— Не. Дори не е напуснал борда на „Анард“. Формално той има това право, докато бъдат подписани актовете за свалянето и предаването на танкера.

— Странно… петдесет и две години са пределна възраст за един космонавт. На какво ли разчита?

— Трудно е да се каже. В отдела на летателния състав на УОКС също недоумяват, но засега не се решават да припират заслужилия ветеран с излизането му в оставка.

Облегнат в креслото, Холбрайт разглеждаше диапозитива.

— Купър, ами какво държи той в ръцете си?