Стойо Тетевенски - Жалби

Кажи ми боже,
кажи на твойто чедо,
защо не може,
в други свят ние да живеем,
ами сме тука, в таз тежка Земя
на мъки, болка и страдание,
на глад без пукната пара.
И лъжа е всяко откровение.

Защо, кажи ми, Господи,
на тия мъки ти обрече,
защо хората — чадата твойте си
на вечни мъки ти зарече.
Отърви ме, Господи,
от таз черна земя,
прати ме в земите твойе си,
или по-добре прати ме ти във ада.
Как да гледам божичко, кажи ми,
хора гладни и бездомни,
хора скитащи в света,
и кой? Никой ги не помни!
И това е Господи,
нищо от страданието,
колко още, Божичко,
има и в незнанието.

Защо ли Господи, кажи,
ни трябват тез пари?
Не може старецът,
работил цял живот
пари да му не стигат
и да влачи сноп по сноп
на своето добиче,
жалко блеещоа страдиче,
кое му нещо дава
и на глад и смърт не го оставя.
И други старци има,
които с жал и сълзи,
от деца си заем взимат.
И последните ще станат първи.

Но защо тогава, Боже,
ние трябва тука мирни да стоим
и на всичко казват ни „не може,
защото нямаме пари“.
И тези хора много,
които имат си пари,
седят си мирно, мирно гледат,
и не дават нищичко нали?
Не дават Божичко,
на мамино детенце,
на хора, кои били са низички,
и такива ще останат.
А негърче от Етиопия,
тъжно суче си от майка,
а тя — клета, не остала,
не за себе си — а за детето си се вайка.
Колко млади хора, със талант,
гледат Боже, звезда голяма,
от коя повече го знаят —
танца, или това да пеят.

Пред очите ми са, Господи,
много хора на страдание,
и ето Боже, помогни,
на тези милички без препитание —
трепещи се да работят
за някоя стотинка,
у дома си чедо гледат
с хляб едва и със водинка.
Ето, гледах аз безпомощен
как преглъщат хората пред мен,
и незнаех, Господи тогава,
за да няма нещастни един твой ден.
За това написах таз поема.
Помогни на старец и детенце,
моля ти се, Господи,
на хора слаби и със дарба,
или ослепи ме, Боже!

Да не гледам аз това —
не мож го издържи моята душа,
но по-добре им помогни,
за това те моля аз усърдно,
помогни им, Господи
и ще седя си аз покорно,
и тебе ще те възхваля
повече, щом никой гладен не остава,
и щом човешкото страдание,
не зависи вече от парично състояние,
и всеки — беден и богат
има равен шанс да преуспее
във любов и благодат!