Джек Лондон - Силата на силните

Така говореше Косматото лице, но те го убиха, като заявиха, че е луд и ни тегли назад, към живота по дърветата. Това беше много странно. Всеки път, когато някой искаше да върви напред, тези, които тъпчеха на едно място, викаха: той ни тегли назад, да го унищожим! И бедняците също го замеряха с камъни, защото бяха глупави. Всички ние бяхме глупави освен тези, които не работеха и дебелееха. Глупаците бяха наричани мъдри, а мъдрите бяха замеряни с камъни. Тези, които работеха, не ядяха до насита, а тези, които не работеха, се ояждаха.

Племето продължи да губи силата си. Децата бяха болни и хилави. Понеже ядяхме малко, нападнаха ни болести и хората мряха като мухи. Тогава ни връхлетяха месоядите. Ние прекалено често ги нападахме и убивахме, сега те бяха дошли да се разплатят за пролятата кръв. Бяхме твърде слаби и болни и не успяхме да удържим стената. Месоядите избиха почти всички, освен няколко жени, които отведоха със себе си. Ние с Дървеницата успяхме да избягаме. Аз се скрих в един гъсталак, ловувах и не оставах гладен. После си откраднах жена от месоядите и се заселихме в пещерата на върха на планината, където не можеха да ни намерят. Родиха ни се трима сина, които на свой ред си откраднаха жени от месоядите. Е, останалото знаете, нали сте синове на моите синове!

— А Дървеницата? — попита Бързоногия елен. — Какво стана с него?

— Той се нареди добре — отиде при месоядите и стана певец на тамошния вожд. Сега е много стар, но песните му са предишните. Когато човек иска да върви напред, Дървеницата пее, че тегли назад, към живота по дърветата.

Разказвачът отново измъкна от туловището на мечката шепа лой и я задъвка с беззъбите си венци.

— Ще дойде време — каза той, като изтри пръсти в бедрата си, — когато глупаците ще измрат, а останалите ще тръгнат напред. Те ще обединят силите си и ще бъдат силни сред силните. Никой няма да воюва с останалите. Няма да има воини и стражи по стените. Те ще унищожат хищниците и по планинските склонове, както предсказа Косматото лице, ще пасат стада от кози, а в долините ще започнат да отглеждат царевица и корени. Всички хора ще бъдат братя и няма да има търтеи, които другите да хранят. Това време ще дойде, когато измрат глупаците, и няма да има поети, които да съчиняват „Песни на пчелите“. Хората не са пчели.

© 1991 Силвана Спасова, превод от английски

Jack London

The Strength of the Strong, 1911

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Джек Лондон. Алената чума

СД „Орфия“, София, 1992

Редактор: Димитър Ленгечев

Набор: Пламен Иванов и Огнян Димитров

Художник на корицата: Джим Бърнс

Технически редактор: Йордан Игов

Коректор: Антоанета Петрова

ISBN 954-444-012-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12547]

Последна редакция: 2009-06-27 16:20:00