Генрик Сенкевич - С огън и меч

— Не дрънкай глупости, ваша милост, да не ти се изкриви муцуната!

— Как така, ваша милост панове? Quattuor articuli judicii castrensis: stuprum, incendium, iatrocinium et vis armata alienis aedibus illata 36 36 Четири члена на крепостния съд: изнасилване, палеж, разбойничество, въоръжено нашествие в чужд дом (лат.). — Б.пр. — та нима това не беше именно vis armata?

— Креслив глухар си ти, ваша милост.

— Готов съм и във Върховния съд да отида!

— Престани вече, ваша милост…

— И кондемната 37 37 Задочна присъда (лат.). — Б.пр. ще получа, и безчестник ще го обявя, а после война, но вече с инфамис 38 38 Позор, безчестие, присъда за обявяване вън от закона (лат.). — Б.пр. .

— Наздраве, ваша милост панове!

Но някои се смееха, а заедно с тях и пан Скшетуски, защото беше вече понаправил главата, а шляхтичът продължаваше да приказва наистина като глухар, който се опива от собствения си глас. За щастие, речта му беше прекъсната от друг шляхтич, който се приближи до него, дръпна го за ръкава и каза с напевен литовски акцент:

— Ваша милост пане Заглоба, запознай и мене с пан поручик Скшетуски… Запознай ме!

— Разбира се, разбира се. Ваша милост поручик, това е пан Празноскитник.

— Подбипента — поправи го шляхтичът.

— Все едно! Герб Свалигащи…

— Сваликачулка — поправи го шляхтичът.

— Все едно. От Кучи черва.

— От Миши черва — поправи го шляхтичът.

— Все едно. Nescio 39 39 Не зная (лат.). — Б.пр. какво бих предпочел, дали миши или кучешки черва. Но едно е сигурно, че нито в едните, нито в другите бих искал да живея, защото и да се заселиш там не е лесно, и да излизаш оттам не е дипломатично. Ваша милост — продължи той към Скшетуски, като сочеше литовеца, — ето цяла седмица вече пия вино за сметка на тоя шляхтич, който е препасал меч толкова тежък, колкото кесията му. А кесията му е толкова тежка, колкото неговият ум. Но ако съм пил някога вино за сметка на по-голям чудак, ще позволя да ме нарекат такъв глупак, какъвто е тоя, който ми купува виното.

— Ех, че го нареди! — викаше шляхтата и се смееше.

Но литовецът не се сърдеше, само махаше с ръка, усмихваше се добродушно и повтаряше:

— Ей, ваша милост, стига вече, ваша милост… Срамота е да се говори така!

Пан Скшетуски разглеждаше любопитно тая нова фигура, която наистина заслужаваше името чудак.

Преди всичко той беше толкова висок мъж, че почти достигаше потона с глава, а необикновената му мършавост го правеше още по-висок. Широките му рамене и жилестият врат говореха за изключителна сила, но иначе беше само кожа и кости. Коремът му бе толкова хлътнал под гърдите, та би могло да се помисли, че той вечно гладува, ако и да беше облечен добре, със сива опната дреха от швебоджинско сукно, с тесни ръкави и високи шведски ботуши, които бяха започнали да стават модни в Литва. Широкият и добре натъпкан еленов пояс нямаше на какво да се държи и падаше чак върху бедрата му, а на пояса беше привързан кръстоноски меч, толкова дълъг, че достигаше почти до мишницата на този грамаден мъж.

Но който би се уплашил от меча, веднага би се успокоил, като види лицето на неговия собственик. То беше сухо, както и цялата фигура, украсено с две увиснали надолу вежди и също така увиснали мустаци с конопен цвят, но така добродушно и така искрено като на дете. Тая увисналост на мустаците и веждите му придаваше загрижен, тъжен и едновременно смешен израз. Той изглеждаше като човек, с когото хората се подиграват, но на пан Скшетуски се хареса от пръв поглед заради искреността на лицето му и отличната военна екипировка.

— Пане поручик — рече пан Подбипента, — ваша милост при княз Вишньовецки ли служиш?

— Тъй вярно.

Литовецът скръсти ръце като за молитва и повдигна очи нагоре.

— Ах, какъв велик воин е той! Какъв рицар! Какъв военачалник!

— Да даде Бог колкото може повече такива хора в Жечпосполита.

— Разбира се, разбира се! А не бих ли могъл и аз да служа под неговото знаме?

— Той ще се радва на ваша милост. Тук пан Заглоба се намеси в разговора:

— Тогава князът ще има два ръжена в кухнята: единият ще бъде ваша милост, другият — мечът ти, или ще наеме ваша милост за джелатин, но ще заповяда на ваша милост да бесят разбойниците или сукното за униформите ще мери с ваша милост! Тю, как, ваша милост, не се срамуваш, като си човек и католик, да бъдеш толкова дълъг, сякаш си serpens 40 40 Змия (лат). — Б.пр. или погански маждрак!

— Срамота е да се говори така — каза търпеливо литовецът.

— Как се казваш, ваша милост? — попита пан Скшетуски. — Защото, когато говореше пан Заглоба, той така се шегуваше с ваша милост, че с извинение нищо не можах да разбера.