Juan Moisés De La Serna - Кибертормоз

Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.

“Капанът” се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.

Веднъж въведени личните данни, тези на банковата сметката и кликнато на “изпрати” се получаваше имейл, в който пишеше, че всичко е редовно и банковата сметка вече може да се използва.

Това което не се знаеше е, че този имейл не беше пратен от банката и че данните въведени “по собствено желание” вече бяха достъпни на крадците на самоличност и на криминалните кибернетици.

Престъпление, което преди се вършеше по пощата и за което се искаха данните за абонамент на някое списание или вестник, които и днес се продават по улиците, и където някой се представяше за служител на социални институции, за да поиска лични данни и тези на банковата сметка за предполагаем абонамент, а всъщност тази институция никога не беше наемала този служител за събирането на данни.

Крайният резултат е същия, предоставят се “по собствено желание” личните и банковите данни, но без да се знае как после те ще бъдат използвани.

За разлика от други компютърни престъпления, в които престъпника се опитва да не остава следи от действията си, например сменяйки самоличността на някого или въвеждайки личните данни и номер на банковата сметка; в случаите на кибертормоз сме изправени пред директен контакт между жертвата и престъпника, въпреки че вторият остава анонимен, той иска жертвата му да знае, че е такава и че не може да направи нищо за да го избегне, това е форма на заплаха и наказание като проява на власт.

В редки случаи кибертормоза идва от повече от един човек, за разлика от тормоза по-принцип или в училищата и дори от тормоза на работното място, които биха могли да са извършени от двама или повече човека.

Друга разлика между кибертормоза и директната агресия е, че във втория случай другите, били те съучениците или колегите в работа, може да представляват подкрепа в дадената ситуация и по този начин да се превърнат в нещо повече от свидетели на тормоза. В много от случаите те участват подклаждайки нападателя и дори оправдавайки го, като по този начин той се чувства оправдан в действията си без никакво порицание или отхвърляне от страна на групата.

От друга страна, в случаите на кибертормоз “другият” не съществува, нито съществува желанието за популярност или изява пред останалите от страна на тормозителя, той просто изчезва по начин да запази агресивното поведение и да подхрани усещането си за власт, причинявайки зло на някого.

<< Кога и как полицията трябва да се намеси в случай на кибертормоз?

Когато сме сигурни, че някой е бил или е жертва на подобна ситуация, както казахме по-рано, е необходимо да се представят в полицията съответните доказателства, за да се подаде сигнал за човека или профила на човека, който е бил заплашен. Трябва да бъдат описани заплашителните действия или сплашването, на което личността е била подложена, както и да се отбележи периода в който тези действия са се случили. >>

Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в “Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести”.

Съществуват разлики между разрешаването на случаите на тормоз и кибертормоз; в първия случай жалбата, против шефа или в случаите в училище против учителя, може да е достатъчна да прекрати тормоза, докато във втория не съществува определен орган, който можа да спре такъв тип престъпления.

По тази причина много правителства въвеждат нови политики в опита си да възпрепятстват този тип действия, най-вече в случаи към малолетни от страна на възрастни, които се опитват да постигнат много повече от обикновено унижение на жертвата, нещо което може да доведе до самоубийство на тези, които не са достатъчно силни да понесат тежеста на заплахата на която са подложени.

Различните правителства имат различни предложения на масата, от създаване на специализиран полицейски орган, който да идентифицира агресорите, заличавайки тяхната анонимност в мрежата или наказателни закони създадени точно за този тип случаи, в които се стига до присъда за затвор за кибертормозителите, като начин да “обезкуражи” такъв тип поведение, но и като наказание за рецидивистите.