Членовете на ордена били длъжни да поемат върху себе си голям, макар и в известна степен аморфен кръг от задължения. С това те се различавали от членовете на традиционните монашески ордени: никой не ги задължавал да живеят в манастир или да умъртвяват плътта си. Всеки бил длъжен да внася в дейността на ордена своята лепта. Ланц, както виждаме, се проявил като прагматичен човек. Членовете на ордена били длъжни, първо, да водят пропаганда и да привличат нови членове, второ, да помагат на своите събратя по орден и раса. Освен това сключваните от тях бракове трябвало да бъдат расово чисти. По всякакъв начин се подкрепяло създаването на нови центрове на ордена и крупните пожертвования в негова полза.
В рамките на ордена съществували научни и духовни кръгове. Те били призвани да развиват учението на Ланц. В частност, „учените братя“ се занимавали с генеалогия 10 10 Генеалогията — историческа наука, занимаваща се с изучаването на родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида, представяйки ги и картинно чрез т. нар. родословно дърво, таблици или кръгови диаграми. — Бел.прев.
и антропология. В рамките на ордена със съвместни усилия били написани няколко ритуални книги, основна от които била „Хебдомадарий“. Всеки ден се провеждали по три служби (сутрешна, обедна и вечерна), които се променяли в зависимост от деня на седмицата. Въпреки сходството в наименованието те се различавали твърде много от християнските ритуали. В частност, всички участници в церемонията били длъжни да носят специално облекло и да изпълняват ритуални танци. Текстовете на молитвите, обаче, били твърде кратки и съдържателни — съдейки по всичко, Либенфелс просто го мързяло да пише дълги богослужебни книги.
В ордена съществувала собствена йерархия. Положението на всеки член зависело от расовата му чистота, готовността да се посвети на ордена и продължителността на членството в неговите редици. Била разработена сложна система за определяне на расовата чистота, през която минавали всички достигнали 24-годишна възраст. По-младите послушници и тези, чиято расова чистота била под 50%, образували в йерархията на ордена низшия разряд на „слугите“. Следващият разряд — „семейство“ — бил създаден за онези, които формално се числели в ордена, но не се старали да отделят много време за служене на боговете на Ланц. Като правило, в „членове на семейството“ влизали аристократите и богатите, които били основните спонсори на ордена. Разрядът на „неофитите“ 11 11 Неофит — основно значение: нов привърженик на някаква религия, общо значение — нов привърженик на учение или обществено движение, новак в някаква работа. Като исторически термин означава нови членове на тайни общества; в ранната християнска църква — новокръстен. — Бел.прев.
включвал хора с повече от 50% расова чистота, послушници, отскоро влезли в редовете на ордена.
Висшите разряди на ордена се разделяли на магистри, каноници, презвитери и приори, които се различавали помежду си по степента на расовата чистота и правата вътре в ордена. Да приемат нови членове във висшите приори можели, например, само приорите. Вътре във всеки ранг имало отделна йерархия, основана на стажа в ордена на един или друг член.
Ланц разработил и специална униформа за членовете на ордена. Одеянието им представлявало бяла сутана 12 12 Сутана (фр. Soutane — пола, расо) — дълга горна дреха с дълги ръкави като на католическото духовенство, която се носи извън богослужението. Цветът й зависи от йерархическото положение: на свещеника — черен, на епископа — виолетов, на кардинала — пурпурночервен, на папата — бял. — Бел.прев.
с островръх капишон (съществува силно подозрение, че Ланц го е заимствал от американския Ку-клукс-клан), украсена с червен кръст. Размерът и формата на кръста зависели от ранга на притежателя на дрехата. Приорите имали златен жезъл, напомнящ маршалския. Всеки член на ордена имал свой герб, както и всеки член на филиалите му. Гербовете се утвърждавали лично от Ланц и в основата им трябвало да се намира гербът на ордена. В частност, в тях непременно трябвало да присъстват ангел и фавн 13 13 Фавн или Фаунус (на латински Faunus , от favere — помагам) — древноиталийски бог, защитник на селяните и овчарите, на техните животни и ниви. В древногръцката митология негов аналог бил бог Пан. По-късно бил показван като Сатир — получовек, полукоза, свирещ на флейта. — Бел.прев.
. При встъпване в ордена всеки брат приемал ново име.
Читать дальше