Ганс-Ульрих Кранц - Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер

Трябва да кажа, че много съвременници си спомняли за Хитлер именно като за медиум. Така например един от тях писал:

Като го гледаш, си спомняш за медиумите. През повечето време това са обикновени, незначителни същества. Внезапно, като че ли от небето, ги спохожда сила, власт, излизащи извън обикновените мерки… Медиумът е обладан от демони. Изчерпвайки този порив, той отново изпада в нищожество. Абсолютно съм убеден, че нещо подобно ставаше и с Хитлер. Персонажът с това име биваше временно обладаван от квазидемонични сили. Това беше съединение на баналност с изключителност — непоносима двойственост — веднага се усещаше при контакт с него. Подобно същество би могъл да измисли Достоевски: съединение на болезнен безпорядък с тревожно могъщество.

Същото казвали и много други негови съвременници.

Този, който слушаше Хитлер, внезапно виждаше пред себе си вожда на славата… като че ли се осветяваше тъмен прозорец. Господинът с мустаци като с четка се превръщаше в архангел… После архангелът отлиташе и оставаше само умореният Хитлер със стъкления поглед.

Погледнах го в очите: те станаха като на медиум… Понякога изглеждаше, че нещо се вселяваше в оратора отвън. От него се излъчваше електричество… После той отново ставаше малък, посредствен, дори вулгарен, изглеждаше като издъхващ — като че ли акумулаторите му напълно се бяха изтощили.

Хитлер напомняше медиум по време на спиритически сеанс. Като че ли от общуването с духовете лицето му се озаряваше от невиждана вътрешна енергия и невзрачното човече в очите на тълпата се превръщаше във всемогъщ и страшен бог, познаващ всичките й най-съкровени въжделения. Всички, които се оказваха пред него в този момент, бяха готови да се хвърлят след него в огън и вода, да отидат на смърт, подчинявайки се на едно негово махане с ръка.

Той изпадаше в медиумен транс. Лицето му изразяваше екстатичен възторг. Зад този „медиум“, без съмнение, стоеше не един човек, а група, съвкупност от енергии, магическа енергоцентрала.

Впоследствие мнозина ще говорят за това, че Хаусхофер се е излъгал в Хитлер, че ученикът му се е оказал твърде нисък интелект, който не му позволил да възприеме идеите на своя учител. Това било истина, но не цялата истина. Хаусхофер е знаел истинската стойност на своя медиум, но просто не е имал друг избор. На първо време той е искал по-скоро да пристъпи към изпълнението на своя мащабен проект и за него е бил подходящ всеки, способен да транслира идеите му до масите. Макар и в изкривен, вулгарен вариант, но иначе масите е нямало да ги разберат! А после, когато Хитлер достигнал върха на своето могъщество, е било твърде късно да променя каквото и да било.

Запазили са се множество факти, свидетелстващи за тясната връзка на двамата толкова различни един от друг индивида. От 1923 до 1933 година Хитлер и Хаусхофер практически не са се разделяли, намирали са се в постоянен контакт. Където и да отивал бъдещият фюрер, професорът го следвал като невидима сянка. В същото време съществено се увеличили членовете на „Светещата ложа“, която Хаусхофер позиционирал като организация, способна да контролира Хитлер, а към това с всяка година са се стремили все повече и повече представители на немския елит. Да си поиграят с опасното оръдие се искало на мнозина. Само че… кой от тях в края на краищата се превърнал в оръдие?

Хаусхофер не успял да задържи в ръцете си контрола над Хитлер. Причината за това не на последно място били двама силни магове, пожелали да вземат демоничния фюрер под свой контрол. Единият от тях бил някой си фон Зеботендорф — основател на обществото „Туле“.

Историята на Зеботендорф в някои отношения повтаря историята на фон Либенфелс. Истинската му фамилия е Глауер, а името — Адам Алфред Рудолф. Родил се една година след Ланц в гъстонаселените саксонски земи, в семейството на железничар. От детските си години бил твърде честолюбив. Достигайки пълнолетие, решил да учи инженерство. Но това се оказало много сложно за него: след няколко години обучение в Техническото училище Илменау подал молба за постъпване на служба във военноморския флот. Било му отказано, след което юношата, мечтаещ за морска служба, се хванал на работа като огняр на търговски кораб. След като обиколил най-отдалечените краища на земното кълбо (в частност, Австралия и Далечния Изток) и няколко години скитане, решил да се върне в родината си. Поради редица причини трябвало да направи това по обиколен път през Египет и Турция. Тогава младият Глауер не предполагал, че ще остане в Турция дълги години.