Владимир Набоков - Покана за екзекуция (Романи)

Човекът, който уби (фр.). — Б.а.

Весел, жизнерадостен (фр.). — Б.пр.

Релефно (фр.). — Б.пр.

Леко ретуширано (нем.). — Б.пр.

„Алиса в страната на чудесата“ (англ.). — Б.пр.

Псевдоним на В. В. Набоков до 1939 г., когато е още в Европа и пише на руски. — Б.р.

Френско списание. — Б.пр.

Изходна виза (фр.). — Б.а.

Канцеларско лилаво (фр.). — Б.а.

Контрол върху информацията (фр.). — Б.а.

Общоизвестно (фр.). — Б.а.

От malle-poste — пощенска кола (фр.). — Б.пр.

Вид порцелан (фр.). — Б.а.

В. Набоков. Интервью, данное Альфреду Аппелю; „Вопросы литературы“, кн. 10, 1988 г., с. 174. — Б.а.

Не атакуваните норми на „старото“ класическо изкуство, а системата като цяло, съставена от създаващ, производствен и разпределящ продуктите на изкуството апарат заедно с господствуващите представи за изкуство. Вж. P. Burger, Theorie der Avantgarde, Ed. Suhrkamp, Frankfurt am Main, 1974, c. 29. — Б.а.

Именно тя поражда „метаромана“ на Набоков, който В. Ерофеев много проницателно и остроумно определя като своеобразен вариант на романа на възпитанието — у Набоков „роман на възпитанието на Аз-а“, чието основно съдържание, или „онтология“, са „авантюрите на Аз-а в призрачния свят на декорациите“ (на недействителния „тукашен“ свят — б.а.) и търсенето от това самотно „аз“ на стабилност сред този свят. Вж. Виктор Ерофеев — „Русский метароман Набокова, или в поисках потерянного рая“; сп. „Вопросы литературы“, кн. 10, 1988 г., с. 134–136. — Б.а.

Maša Kovačič — Avangardni aspekti rusk Hi го man a V. Na-hako-va. E: „Urajetnost Riječi“. God. XXV, Izvanredni svezak, Zagreb, 1981, c. 364. — Б.а.

Теодор Адорно. Мястото на разказвача в съвременния роман, сп. „Съвременник“, кн. 3, 1969 г., с. 405 — Б.а.

Вж. Александър Долинин. Поглядим на арлекинов, сп. „Литературное обозрение“, кн. 10, 1988 г., с, 18. — Б.а.

Вж. Maša Kovačič, цит. съч., с. 360. — Б.а.

Неслучайно в прародителката на съвременните антиутопии — Поемата за Великия инквизитор (у Достоевски) — затворник и едновременно съдия на проектирания свят на несвободата се оказва, „личността на личностите Исус Христос“. Вж. Р. Гальцева, И. Роднянская. Помеха — человек, сп. „Новый мир“, кн. 12, 1988 г., с. 220. — Б.а.

А. Долинин, цит. съч., с. 19. — Б.а.

Р. Гальцева, И. Роднянская, цит. съч., с. 221. — Б.а.

Вж. Maša Kovačič, цит. съч., с. 362. — Б.а.

И тук е допустима литературна алюзия — с Т. С. Елиът и неговата стихосбирка „Безплодната земя“, 1922 г. — Б.а.

В. Ерофеев намира в дадения от „Други брегове“ набоковски рай „парафраза на християнската божествена йерархия“: Бог-отец (бащата), Майката на Бог-син — олицетворение на всеотдайна обич, „райската“ среща с идеализираната любима в навечерието на „изгнанието“… Една структура, чрез която Набоков наистина възстановява „паметта на изначалното, идеално състояние на света“ и гради втора, художествена действителност, чиято „компенсираща“ функция се опира на подчертавания от текста паралелизъм с библейския мит, като поема от него високите внушения, светостта на преданието. Вж. В, Ерофеев, цит. съч., с. 139. — Б.а.

Превод — К. Кадийски. — Б.а.