Илдико Кюрти - Сърцебиене

Шест без двайсет. Знам защо се събудих така рано. Иначе никога не ми се е случвало. Със сигурност не и след такава нощ. Но днес е денят, в който най-после ще направя това, което само заплашвам, че ще извърша.

Сестрички! Колко пъти ви се е случвало да хвърляте чаша по стената, поне във въображението си, и да избоботвате сърдито: «Така повече не може! Няма да ме видиш повече!» Колко пъти сте посягали към чантичката си с тоалетните принадлежности и към концентрата за възстановяване на кожата на «Кларинс», след което, блъскайки вратата, сте напускали къщата? Къщата, в която мъжът ви в това време си е налял чаша хубаво червено вино и е пуснал телевизора с мисълта, че в следващите двайсетина минути така и така отново ще цъфнете на вратата?

Колко пъти сте се връщали, защото той не е тръгвал подире ви?

Колко пъти отново сте се опитвали да подхващате разговора, въпреки че сте били напълно убедени, че повече няма какво да си кажете?

Толкова пъти, колкото и самата аз?

Тогава трябва да си основете група за самопомощ на жени, които често заплашват, но никога не действат. Обаче този път без мен. Този път аз ще мина от другата страна и това е напълно сериозно.

Внимателно измъквам от Филип възглавничката си за гушкане. Сантиметър по сантиметър дърпам изпод спящото му тяло моята агнешка кожа. Той премлясква, дърпа енергично към себе си одеялото и грубо се обръща на другата страна. Погледната отзад, косата на тила му прилича на място, където се пренощували стадо кози, които току-що са си тръгнали.

Това ли трябва да е последната мисъл, минала през главата ми, на сбогуване с Филип фон Бюлов?

От мен да мине.

Отивам в кухнята и пускам кафемашината, за която Филип и до днес вярва, че не мога да използвам.

Мисля, че това, което Филип фон Бюлов харесва у мен, е способността ми да го изненадвам. Е, признавам, че, изненадата снощи не бе никак приятна, но мъж с неговата професия е свикнал да гледа толкова много гадости, че не може лесно да бъде изваден от равновесие.

Филип и партньорът му Юлиус Шмит са най-известните от известните адвокати в Берлин. Филип движи договорите за реклама и голяма част от парите му са дошли от рекламите на Томас Готшалк за бонбоните «Харибо» и от тези на Щефи Граф за дезодорант с ролка. Мисля, че Филип има нещо общо и с онази реклама, в която Йоханес Б. Кернер [12] Водещ на тв шоу по ЦДФ. — Б. пр. представя мляко, чиято капачка се отваря надясно. Филип винаги малко се е срамувал заради тази реклама, но според мен е трябвало по-рано да си даде сметка, че при Йоханес Б. винаги излиза нещо такова, от което после човек може да се срамува.

Филип завежда дела и срещу вестници, които са писали неверни неща за клиентите му или защитава богати хора. Напоследък защитава един банкер, срещу когото съседът му завел дело, защото четирите стари дъба, които стояли пред вилата на банкера и препречвали гледката към езерото Шлахтензее, през нощта били отсечени от група косовски албанци. Филип срази бедния човечец.

Тц, тц, тц, колко лошо — купуваш си колибка за шест милиона, разширяваш я за още три милиона, от теб забогатяват архитект и сума ти градинари и единственото, което приятелите те питат по време на купона за освещаване на къщата е: «К’во? Не скиваш езерото?» Не, това не е живот.

Филип е преживял много унижения. Споменавал е и че е представлявал Юрген Дреус [13] Немски фолкпевец. — Б. пр. и Жени Елверс [14] Дизайнерка на бижута. — Б. пр. .

И въпреки това такова същество като мен е твърде голямо предизвикателство и му доставя огромен стрес.

Веднъж Филип бе на посещение при сестра си в Хамбург, за да празнуват рождения му ден. Трябва да е било към два и половина сутринта, когато по пътя към хотела той изведнъж станал крайно внимателен. По-късно, във весели компании, винаги разказваше с удоволствие що за гледка му се явила:

— Беше топла лятна нощ и аз се връщах пеш в хотел «Атлантик». Когато свих по улица «Шмилински», изведнъж ми замириса на коксувана пластмаса. Видях един сравнително дребен и видимо много възбуден човек в тъмно горнище от анцуг да подскача около някакъв димящ предмет. Изключителна гротескова гледка! Точно исках да се обадя в полицията по мобилния, когато дребният човек се извърна и ме погледна, изпълнен с ужас.

Беше жена! Заради нахлузената на главата качулка можех да видя само лицето й. Всъщност само очите й — огромни, кръгли кафяви очи. Над тях — някакви остатъци от вежди. Като цяло приличаше на опърлена мечка-талисман. Сигурен съм още, че тогава ми мина мисълта, че на следващата Олимпиада може да си опита късмета като талисман на игрите. Гледахме се няколко секунди. Зад нея продължаваше да се издига дим, вонеше ужасно. Попитах я какво се е случило, а тя ми отвърна с въпрос дали не бих могъл да продължа по пътя си и да се правя, сякаш нищо не съм видял. От едното от огромните й очи се спусна сълза. Право в сърцето ми. Хванах я за ръка и погледнах през нея към запаления огън — там гореше една пощенска кутия. Изведнъж по много странен начин се почувствах извънредно щастлив.