Джийн Калогридис - Катерина де Медичи

– Вчера посланик Дьо ла Роше донесе някои неща за вас. Сигурно книгата е била сред тях.

– Спасили са я от имението ни – предположих.

– Слава на Бога – отвърна разсеяно тя и се обърна към слугинята със сериозно лице, която влезе, понесла два грамадни чайника. – Скъпа херцогиньо, това е прислужницата ни Барбара. Разчитай и на нея, щом ти потрябва нещо.

Монахинята остави подноса върху нощната ми масичка и сетне извади от джоба си писмо, запечатано с восък.

– Скоро ще ти поднесат и закуската. Междувременно се наслади на посланието.

Многозначителната ѝ усмивка ме накара да се пресегна нетърпеливо към него и да счупя печата. Познах почерка на Клариса и притиснах писмото до гърдите си.

– Сестра Николета, простете ми за грубостта. Толкова отдавна не са се отнасяли мило към мен, че съм забравила добрите си обноски. Благодаря ви за всичко.

Тя се усмихна широко.

– Обноските ти са чудесни! Не се извинявай, скъпа. Знам какво си преживяла. – Поклони се леко. – Наслаждавай се на писмото си, херцогиньо. Ще се върна след час.

Разгънах листа, затаила дъх.

Скъпа Катерина,

Ужасени сме от новината за жестоките условия в затвора, където си била хвърлена. Надявам се да се чувстваш по-добре на новото място. Отсега нататък ще поддържам връзка с френския посланик, за да съм сигурна, че никога повече няма да те подложат на подобни лишения. Бунтовниците се нуждаят отчаяно от подкрепата на крал Франсоа I, а Негово Величество иска да се грижат, както подобава, за далечната му братовчедка.

Дискретността налага да не споменавам къде се намирам в момента. Поради същата причина не съм в състояние да те посетя лично. Знай, че работя неуморно, за да те освободя. Папа Климент успя да избяга от опустошения Рим и скоро ще се помири с император Карл. Ще направя всичко по силите си да насърча добрата им воля и да осигуря връщането на Медичите във Флоренция.

Не съм забравила смелостта ти. Бъди силна и помни каква съдба ти отрежда потеклото.

С най-искрена обич

леля ти Клариса де Медичи Строци

П.П. – Чичо ти и братовчедите те поздравяват. Пиеро настоява да напиша, че му липсваш ужасно. "

При вида на изящния почерк на Клариса изпитах болезнено желание да я видя, но скоро ме разсея поднос с наденички и ябълки. Нахраних се и се потопих в горещата вана. Барбара ми изми косата и удави и последната дървеница от "Санта Катерина". После ме облече в ушита по мярка рокля и ме уви във фини вълнени шалове, за да ме предпази от студа.

Животът в "Ле Мурате" ми предоставяше приятна отмора. Всяка сутрин и вечер сядах с монахините в трапезарията, пиех хубаво вино и ядях вкусна храна, често с месо, и торта. Сестра Николета се отнасяше към мен като към любима внучка, носеше ми дребни подаръци – захаросани плодове и ядки или панделки за косата. Позволяваха ми да се движа свободно из манастира.

Не злоупотребих с доверието им. Всяка сутрин се явявах на литургията, а сетне придружавах Николета в стаята за ръкоделие. Монахините шиеха фини бродерии, за да се издържат. Без никакви помощни очертания върху плата сестра Николета умело извезваше агне, стиснало знаме с кръста, или Светия Дух, спускащ се като гълъб от Небесата.

Първата сутрин ме представиха на другите монахини в стаята за везмо – сестра Антония, помощничката на игуменката, висока, изискана и възрастна; сестра Мария Елена, испанка с ангелски глас, която водеше хора; пансионерката Мадалена, пет години по-голяма от мен, с кестенява коса, спусната по раменете ѝ. Мадалена бе Торнабуони – семейството на майката на Лоренцо Великолепни. Запознах се и със сестра Рафаела – художничка, чийто талант с четката и боите ѝ помагаше да украсява със смайващи изображения завършените манускрипти в библиотеката. Сестра Пипа бе красива млада жена със златисточервени вежди и светлозелени очи – изненадващи цветни петна в рамката на бялата пребрадка и черното було. Бузите и вратът ѝ почервеняха, когато се запознавахме. "От свян", помислих си, докато не забелязах изражението на постоянната ѝ сянка – смуглата сестра Лисабета, в чиито очи блестеше нескрита омраза.

През първата сутрин седнах на една възглавничка и се взрях през големия прозорец в попарените градини, вслушана в уютното прашене на огъня. След малко сестра Николета ми донесе копринен конец, игла и ножици. Подаде ми кърпичка, върху която да упражнявам бодовете. От време на време сестрите си шепнеха. Тихите им гласове ме успокояваха, докато не чух многозначителния въпрос на сестра Пипа.