Джулиана Багът - Чисти

- Е, смяташ ли, че ще можеш да спиш тук? - пита я той. - Харесва ли ти?

Тя ненавижда този шкаф, но не иска да го огорчава.

- Чувствам се като гребенче в кутийка - казва тя. Двамата живеят в задното складово помещение на една изгоряла бръснарница. Това е една малка стаичка с маса, два стола, два стари дървени палета на пода - единия за дядо й, а другия за нея - и ръчно изработен птичи кафез, окачен на кука на тавана. В помещението се влиза и излиза през задната врата на склада, която извежда на тясна уличка. Преди в шкафа са държали различни бръснарски принадлежности - кутии с черни гребени, шишенца син „Барбасол"ш, тенекиени кутии с крем за бръснене, грижливо сгънати кърпи за ръце и бели престилки, които се връзвали на врата. Сигурна е, че ще сънува, че е син „Барбасол“, затворен в шишенце.

Дядо й започва да кашля. Вентилаторът се завърта шеметно. Лицето му става моравочервено. Преша се измъква от шкафа, отива бързо при него и започва да го тупа по гърба, усещайки ребрата му. Заради кашлицата хората са спрели да търсят услугите му. Преди той беше собственик на погребално бюро, а после всички го знаеха като шивача на плът, тъй като започна да прилага уменията си върху живите. Тогава тя му помагаше, като промиваше раните с алкохол, подреждаше инструментите, а понякога се случваше да държи някое съпротивляващо се хлапе. Сега обаче хората смятат, че има инфекция.

- Добре ли си? - пита го Преша.

Лека-полека дишането му се възстановява.

- Да - кима той, след което вдига тухлата от земята и я поставя на ампутирания си крак, точно над засъхналите сухожилия. Тухлата е единствената му защита срещу ОСР. - Този шкаф е единствената ти възможност - добавя дядо й. - С времето ще свикнеш.

Преша знае, че трябва да проявява повече признателност. Дядо й беше построил скривалището преди някоко месеца. Шкафовете обхващат цялата задна стена, която разделя бръснарницата. Повечето от онова, което е останало от рухналата бръснарница, е изложено под открито небе, тъй като голяма част от покрива е напълно отнесена. Дядо й бе извадил от шкафовете всички чекмеджета и лавици. А по цялата дължина на гърба на шкафовете той бе поставил фалшив панел, който служи като скрита врата, извеждаща в самата бръснарница - панел, който Преша ще може да отвори, в случай че се наложи да избяга в бръснарницата. А после накъде? Дядо й беше й показал една стара напоителна тръба, където да се скрие, докато ОСР претърсва склада, при което със сигурност ще открие стария шкаф, а той ще им каже, че е изчезнала още преди седмици, може би завинаги, и че вероятно вече е мъртва. Опитва се сам себе си да убеди, че ще му повярват и че тя ще може да се върне обратно, след което ОСР ще ги остави на мира. Но, разбира се, и двамата знаят, че това е малко вероятно.

Познавала беше неколцина по-големи деца, които бяха избягали - момче на име Горс и по-малката му сестра Фандра, с която бяха добри приятелки, преди да замине заедно с брат си преди няколко години, още едно момче с липсваща челюст и двойка хлапета, които бяха казали, че щели да се оженят някъде далече от тук. Носи се мълвата за някаква нелегална организация, която извежда децата от града, покрай Разтопените земи и Мъртвите полета, където може да има още оцелели - дори цели цивилизации. Кой знае? Но това са само слухове, благородни лъжи, чиято цел е да всяват утеха. Понеже онези деца изчезнаха. И повече никой не ги видя.

- Да, ще имам време да свикна, ще разполагам с цялото време на света, точно след две седмици - казва тя.

Щом навърши шестнайсет, ще бъде заточена в задната стаичка и ще трябва да спи в шкафа. Дядо й я беше накарал да обещае, че повече няма да скита. „Ще бъде прекалено опасно да излизаш. Сърцето ми няма да го понесе.“

И двамата са чували слуховете какво се случва с онези, които отказват на шестнайсетия си рожден ден да се явят в щабквартирата на ОСР. Тогава те отвеждат, като те изкарват от леглото, докато спиш. Отвеждат те, докато се шляеш сам из руините на града. Отвеждат те - на когото ще и колкото ще да платиш - не че дядо й би могъл да си позволи да плати нещо на някого.

Не се ли явиш сам, тогава те отвеждат те. И това не е никакъв слух. А самата истина. Говори се, че те отвеждат някъде надалеч, където правят така, че да забравиш да четеш - ако, разбира се, си се научил, какъвто е случаят с Преша. Дядо й я беше научил на азбуката, след което й беше показал Посланието: „Братя и сестри, знаем че сте тук ...“. (Вече никой не говори за Посланието. Дядо й е скрил някъде хартийката.) Говори се, че после те учат как да убиваш, като използват живи мишени. И също, че или се научаваш да убиваш, или - ако си прекалено деформиран от Детонациите - те превръщат в жива мишена, което означава край с теб.