Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

Кафето му е необходимо, за да може като се събуди късно сутрин, да свали от себе си летаргията и мързела, да седне на бюрото и цял ден бодро да измисля нови заклинания.

Редът на виното идва вечер, когато добре потрудилият се магьосник трябва да се отпусне, да свали напрежението от работата, да прочисти главата си и спокойно да заспи.

И ако се откаже дори само от един от тези два компонента, работоспособността на магьосника рязко спада, той става вял, раздразнителен и не може да измисли нещо стойностно.

Говори се, че някои велики магьосници от древността са творили своите заклинания, отказвайки се едновременно и от кафето, и от виното. Но мисълта за подобен експеримент беше толкова екстраординарна, че досега никой не беше рискувал да го повтори.

Така че Трикс си наля още половин бокал и седна пред камината точно навреме, за да завърти шиша и да не позволи на месото да изгори.

(В някои светове и времена може би ще се сметне за осъдително и достойно за порицание петнадесетгодишно момче ей така да си пие вино преди вечеря. За оправдание на Трикс и света, в който той живее, могат да се кажат три неща. Първо, ако опитате тяхното вино, щяхте да сте приятно изненадани от лекотата му. Второ, ако опитате местната вода, щяхте да сте неприятно изненадани от последствията за стомаха. И трето, вземете от петнадесетгодишния си син някое от любимите му безалкохолни напитки и от етикета внимателно прочетете неговия състав. Все още ли вярвате, че виното е по-вредно?)

Впрочем, в тази новогодишна вечер Трикс наистина се канеше да пие вино като възрастен. Беше му самотно, беше му скучно, всички го бяха забравили — дори Аннет остана да празнува Старата Нова година на поляната, в компанията на други цветни феи.

Ако сега по вратата на кулата почукат… ами, например… родителите му? Решили да посетят сина-нехранимайко и дошли — с пет карети, четиридесет войници охрана, три каруци с припаси…

Трикс се намръщи. Беше му мъчно за родителите, разбира се, но не чак толкова!

Не, нека по вратата на кулата да почука… да почука… принцеса Тиана! Тя щеше да влезе цялата премръзнала, уморена, покрита със сняг, трепереща от студ и глад и би казала: „Трикс, имам нужда от твоята помощ…“ А Трикс щеше да я сложи до огъня, да й даде чаша горещо вино с подправки (от подправките имаше само пипер, но нали той ще й помогне да се сгрее?), ще й помогне да свали покритите си със сняг дрехи…

Трикс почувства, че се изчервява. Всичко по-нататък се мярна пред него в една много вълнуваща, но някак размазана светлина. Може би е по-добре това да не бъде точно Тиана? А някаква друга принцеса, или дъщерята на барона, или онази симпатична червенокоса девойка, дъщерята на мелничаря… И какво, дъщерята на мелничаря също е достойна за помощ! Ето тя чука на вратата…

БУМ!

БУМ!

БУМ-БУМ!

Ударите бяха толкова силни, че Трикс подскочи от стола, виното се разля, а шишът едва не падна в огъня. От високия таван на кухнята се посипаха прах и малки камъчета.

Трикс се изправи и неволно опипа вярната си книга със заклинания на пояса. Ако нечия дъщеря можеше да почука така на вратата, то трябваше да е дъщеря на великан. Или направо самият великан. Което някак изобщо не го радваше.

Но тогава от тавана долетя леко стържене и Трикс осъзна, че ударите идват не отдолу, а отгоре! От плоския покрив на магическата кула!

Трудно беше да се спори с факта, че започва приключение! Но в същото време — не точно такова, каквото искаше Трикс. Приключението е добро, когато чука на вратата и любезно предлага да се отправите да търсите нещо, а не когато пада върху главата ти така, че стените се тресат!

Но нямаше какво да се направи. Трикс се втурна нагоре по стълбите — първо в стаята си, за мантията и жезъла, а после — на покрива на кулата…

Малката градинка, разположена на плоския покрив на кулата и заобиколена от бойници, беше цялата покрита със сняг. Само елхата, която преди два дни Лапад грижливо беше украсил с цветни фенери, тъмнееше със зеления си конус. Магическите светлинки по нея едва примигваха, почти без да прогонват тъмнината.

Трикс, стараейки се колкото се може по-гръмко и уверено да удря с жезъла в земята, обиколи целия покрив. Странна работа… никой и нищо…

Но защо тогава коледната елха е зелена? Кой е съборил целия сняг от нея?

— Кой е тук? Кой се осмелява да наруши моят покой? — гръмко и властно (във всеки случай поне той така се надяваше) извика Трикс.

За няколко секунди цареше тишина.