Дж. Уорд - Споделена любов

— Кога искате да започна? — попита тя.

— Какво ще кажеш за тази вечер? — отвърна Мариса донякъде на шега и се усмихна, когато другата жена кимна ентусиазирано. — Чудесно. Нека ти покажа кабинета ти.

Когато се върна от горния етаж, където се намираше стаята на администраторката, Мариса седна пред лаптопа си и се залови да преглежда недвижимите имоти, които се предлагаха в този квартал.

Много скоро погледът й престана да вижда онова, което уж четеше. Мисълта за Бъч бе като постоянна тежест в гърдите й, от която й бе трудно да диша, а когато не беше заета, спомените за него напълно я обсебваха.

— Господарке?

Мариса вдигна очи към прислужницата.

— Какво има, Филипа?

— Господарят Хавърс е насочил един случай към нас. Жената и синът й ще пристигнат утре, след като състоянието на момчето се стабилизира, но от болницата обещаха, че до един час ще ни пуснат по имейл историята на заболяването.

— Благодаря ти. Ще им приготвиш ли една стая на долния етаж?

— Да, господарке.

С тези думи прислужницата се поклони и излезе.

Хм, значи Хавърс наистина смяташе да удържи на думата си.

Мариса се намръщи и за кой ли път я обзе усещането, че нещо й се губи. По някаква причина образът на Хавърс не си отиваше и именно това извади на повърхността неясната мисъл, която я глождеше.

Изведнъж тя се чу как казва на Бъч: „Нямам намерение да гледам как се погубваш“.

Мили боже! Съвсем същото, което Хавърс й бе казал, преди да я изхвърли от вкъщи. О, Скрайб Върджин, та тя постъпваше с Бъч точно както Хавърс беше постъпил с нея — пропъждаше го под благовидната маска на трезво неодобрение. Само че не беше ли истинската причина желанието й да си спести страха и чувството на безпомощност?

Ами неговата склонност към самоунищожение?

Изведнъж мислите й се върнаха към онова, което се беше разиграло пред къщата на Председателя на Съвета. Бъч бе действал много благоразумно. Предпазливо. Без помен от безразсъдство. А движенията му бяха умели и добре премерени, той не се държеше като безумец.

По дяволите , помисли си тя. Ами ако бе сгрешила? Ако Бъч наистина можеше да се бие? Ако трябваше да се бие?

Ами Злото? Омега?

Е, нали Скрайб Върджин се бе намесила, за да защити Бъч. А и след като Омега си тръгна, Бъч си беше… Бъч… На вратата се почука и Мариса скочи на крака.

— Кралице!

На прага стоеше Бет и се усмихваше.

— Здравей! — каза тя и й помаха.

Смутена, Мариса направи реверанс. Бет се засмя и поклати глава.

— Дали някога ще успея да те отуча от това? — каза тя.

— Съмнявам се. Това са оковите на възпитанието ми — отвърна Мариса, мъчейки се да подреди обърканите си мисли. — Идваш да… ъъъ… да видиш какво сме направили тук през последните…

В този миг зад кралицата се появиха Бела и Мери.

— Трябва да поговорим — каза Бет. — За Бъч.

Бъч се размърда в леглото. Отвори едното си око. И изруга, когато видя колко е часът. Беше се успал. Дали не беше прекалил предишната вечер? Може би трима лесъри за една нощ беше твърде много? Или пък беше заради храненето…

По дяволите! Изобщо нямаше намерение да мисли за това. Нито да си го спомня.

Той се обърна по гръб…

… и направо подскочи.

— Мамка му!

Край леглото стояха пет фигури, облечени в черни роби с качулки.

Прозвуча гласът на Рот, първо на Древния език, а после на английски:

— От въпроса, който ще ти бъде зададен тази нощ, няма връщане назад. Ще бъдеш попитан само веднъж и отговорът ти ще важи до края на дните ти. Готов ли си да бъдеш попитан?

„Братството. Света Богородице, майко Божия!“

— Да — отвърна Бъч и стисна кръста около врата си.

— Тогава, Бъч О’Нийл, потомък на моята кръв и кръвта на моя баща, нека те попитам — ще се присъединиш ли към нас?

Мамка му. Това наистина ли се случваше? Или той сънуваше? Бъч огледа качулатите фигури една по една.

— Да. Да, ще се присъединя към вас.

Подхвърлиха му черна роба.

— Покрий плътта си с това и вдигни качулката над главата си. От устните ти не бива да се отрони нито звук, освен ако някой не се обърне към теб. Очите ти не бива да се вдигат от земята. Ръцете ти през цялото време трябва да бъдат сключени зад гърба ти. Доблестта ти и благородството на кръвната линия, която споделяме, ще бъдат преценявани по всяко твое действие.

Бъч стана от леглото и нахлузи робата. За миг си помисли, че не би било зле, ако първо беше отскочил до тоалетната…

— Разрешава ти се да облекчиш тялото си. Направи го сега.