Дж. Уорд - Освободена любов

И тогава дойде чудото.

Над нея се появи светлина, която й даде уют и топлина и я изпълни с нещо, подобно на любовта й към Вишъс — блаженство.

Тя се понесе нагоре като маргаритка, откъсната от земята от нечия нежна ръка, и осъзна, че можеше да продължи да обича този, когото беше обичала, дори и да не е до него. Това, че пътищата им се разделяха, нямаше да оскверни чувствата й. Обгръщаше емоциите й със сладко-горчив копнеж, но нямаше да промени онова в сърцето й. Можеше да го обича и да го чака в отвъдното, защото любовта беше вечна и не се поддаваше на прищевките на смъртта.

Джейн беше свободна… и летеше нагоре.

Фюри беше на границата да си изпусне нервите.

Но трябваше да се стегне, защото същото важеше и за всички братя. Особено Бъч, който крачеше из кабинета като затворник в карцер.

Нямаше и помен от Вишъс. Нито обаждане. Нищо. А изгревът приближаваше като товарен влак. Бъч спря.

— Къде бихте погребали своята шелан ?

Рот се намръщи.

— В Гробницата.

— Мислите ли, че може да я е отнесъл там?

— Никога не е бил голям привърженик на ритуалите, а пък и след отхвърлянето му от майка му… — Рот поклати глава. — Не би отишъл там. Сигурно знае, че това е едно от първите места, където бихме го потърсили, а той държи на личния си живот. Ако наистина е решил да я погребе, не би искал публика.

— Да.

Бъч отново закрачи, а часовникът удари четири и половина сутринта.

— Знаете ли какво? — заговори ченгето. — Ще отида да проверя, ако не възразявате. Няма да остана тук и секунда повече.

Рот сви рамене.

— Защо не? Нямаме какво друго да предприемем.

Фюри се изправи, неспособен да чака повече.

— Идвам с теб. Някой трябва да ти покаже входа.

Тъй като Бъч не можеше да се дематериализира, двамата се качиха в кадилака и Фюри подкара към гората. Изгревът наближаваше бързо и той не пое по заобиколния път, а се насочи направо към Гробницата.

Двамата не обелиха нито дума, докато Фюри не спря колата пред входа и не излязоха от нея.

— Надушвам кръв — каза Бъч. — Мисля, че ги открихме.

Да, във въздуха се носеше мирис на човешка кръв. Без съмнение Вишъс беше отнесъл Джейн вътре.

По дяволите. Втурнаха се през тайния вход и се насочиха към дъното. Преминаха през металните порти, едната от които беше отворена. По пода на коридора с глинените съдове имаше мокри следи.

— Тук е! — възкликна Бъч с неописуемо облекчение.

Да, но защо Вишъс, който мразеше майка си, би погребал своята любима според традициите на Скрайб Върджин? Не би го направил.

Тръгнаха през прохода и у Фюри се надигна някакво пагубно усещане… особено отчетливо, когато стигнаха до края и той забеляза празно място на един от рафтовете, където липсваше съд със сърце на лесър . О, не. О, боже, не. Трябваше да вземат повече оръжия. Ако Вишъс беше сторил това, от което се боеше Фюри, щеше да им е нужно въоръжение до зъби.

— Почакай! — Той спря, взе факла от стената и я подаде на Бъч. После взе една и за себе си. — Бъди готов да се биеш.

— Защо? Ви може да се вбеси, задето сме тук, но едва ли ще прибегне до насилие.

— Джейн е тази, от която трябва да се пазиш.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Мисля, че може да се е опитал да я съживи.

Ярка светлина проблесна пред тях.

— По дяволите! — изруга ченгето. — Не ми казвай, че е способен на това.

— Ако Мариса умре и ти би загубил разсъдъка си, нали?

Двамата се втурнаха в пещерата и замръзнаха на местата си.

— Какво е това? — попита Бъч, останал без дъх.

— Нямам… представа.

С тихи стъпки те се приближиха до олтара, онемели от гледката, разкрила се пред тях. В средата на каменния постамент стоеше скулптура, бюст… на главата и раменете на Джейн. Беше изработен от тъмносив камък, а приликата беше толкова силна, че изглеждаше като снимка. Или по-скоро холограма. Светлината от свещите потрепваше по чертите на лицето й, а хвърляните сенки го правеха да изглежда като живо. В далечния десен ъгъл се търкаляха счупен керамичен съд, свещеният череп на Братството и нещо, което приличаше на покрито с мазнина сърце.

Ви беше облегнат на стената с имената зад олтара. Очите му бяха затворени, а ръцете лежаха в скута му. Едната му китка беше превързана с черна тъкан и един от кинжалите му липсваше. Мястото миришеше на пушек, но не беше задимено.

— Ви? — Бъч се доближи до него и коленичи.

Фюри остави ченгето да се погрижи за Ви и отиде до олтара.

Скулптурата беше съвършено копие на лицето на Джейн, толкова реална, че можеше да е тя, стига да дишаше. Той протегна ръка и се насили да я докосне, но в мига, когато влезе в контакт е нея, тя се разпадна. Не беше изработена от камък, а от пепел и сега не беше нищо друго, освен купчинка прах, представляваща тленните останки на Джейн. Фюри погледна към Бъч.