Брендон Сандерсон - Ритматистът

— Не! — възкликна Джоел. — Не можете!

— Наистина мога. Не знам откъде се сдобиваш с отговорите или кой ти помага, обаче ще прекараме много време заедно, ти и аз. Ще излезеш от лятната избираема подготовка, научил геометрията по един или друг начин.

— Аз я знам — възрази трескаво Джоел. — Вижте, какво ще кажете да направя домашното си сега? Все още остават няколко минути до края на часа. После ще реша и други задачи. Това ще ми позволи ли да мина? — Той грабна една писалка от бюрото на Лейтън и отвори тетрадката си.

Първа задача , замисли се Джоел. Намерете лицето на трите оцветени дяла на конуса. Фигурата представляваше конус с два отстранени сегмента, а в дъното се даваха дължините и мерките на страните. Джоел хвърли поглед на числата, пресметна и написа отговора.

Лейтън положи ръка на рамото му.

— Джоел, това няма да помогне…

Прекъсна, когато Джоел видя втората задача. Изчислението беше лесно. Джоел написа отговора. Следващата фигура беше сфера с изрязан цилиндър и в задачата се търсеше лицето на получената фигура. Джоел надращи отговора.

— Джоел — каза Лейтън, — откъде се сдоби с тези отговори? Кой ти ги даде?

Джоел довърши следващите две задачи.

— Ако вече си получил отговорите от някого — продължи Лейтън, — защо просто не ги написа по-рано? Направил си си целия труд да измамиш, а после си забравил да напишеш домашното?

— Аз не мамя — отговори Джоел, докато пишеше следващия отговор. — Защо бих имал нуждата да правя нещо подобно?

— Джоел — каза Лейтън и скръсти ръце. — Предполага се, че всяка от тези задачи отнема поне по пет минути. И очакваш да повярвам, че ги решаваш наум?

Джоел сви рамене.

— Те са елементарни.

Лейтън изсумтя. Отиде до дъската, бързо начерта конус, после написа няколко цифри. Джоел използва времето да реши следващите три задачи от домашното. После погледна дъската.

— Двеста и едно цяло и един сантиметра — каза той, още преди Лейтън да е спрял да пише. Джоел сведе поглед към домашното и реши последната задача. — Трябва да се поупражните да чертаете, господин професор. Пропорциите на този цилиндър са малко сбъркани.

— Моля? — попита Лейтън.

Джоел отиде при него пред дъската.

— Дължината на наклона трябва да е дванадесет сантиметра, нали?

Лейтън кимна.

— Следователно, ако спазваме пропорциите — продължи Джоел, пресегна се и пречерта конуса, — радиусът на основата трябва да е толкова дълъг, ако искате точно да отразява пропорционалната мярка от четири сантиметра.

Лейтън постоя малко и погледа поправения чертеж. После извади линия и премери. Леко пребледня.

— Ти можеш да прецениш на око , че моят чертеж е сгрешен с няколко сантиметра?

Джоел сви рамене.

— Начертай права с дължина една трета от дължината на този наклон — нареди Лейтън.

Джоел начерта. Лейтън премери.

— Точно до милиметър! Можеш ли да начертаеш кръг със същия радиус?

Джоел изпълни, чертаейки голям кръг на дъската. Лейтън премери кръга с конец и подсвирна.

— Джоел, пропорциите са съвършени ! Дъгата на твоя кръг е почти толкова точна, колкото ако я беше начертал с пергел! Трябваше да станеш ритматист!

Джоел извърна поглед и пъхна ръце в джобовете си.

— Закъснял съм с близо осем години за това — промърмори той.

Лейтън се поколеба, после го погледна.

— Да. Май е така. Но, хмм, искаш да ми кажеш, че си седял в час през цялото време и си знаел как да правиш това ?

Джоел сви рамене.

— Сигурно си откачил от скука!

Джоел пак сви рамене.

— Не мога да повярвам — каза Лейтън. — Виж, какво ще кажеш да учим тригонометрия като избираем предмет през лятото?

— Тригонометрията вече я знам — отговори Джоел.

— О. Алгебра?

— Знам я.

Лейтън се почеса по брадичката.

— Слушайте — каза Джоел, — моля Ви , може ли просто да мина по геометрия? Имам планове за избираемия предмет през лятото. Ако не мога да ги изпълня… добре, ще уча висша математика или нещо от сорта с Вас.

— Добре — отговори Лейтън, който все още гледаше дъската. — Наистина е грехота, че не си ритматист…

На мен ли го казвате?

— От баща си ли научи това? — попита Лейтън. — Доколкото разбирам, той самият е бил нещо като математик-теоретик.

— Нещо такова — отговори Джоел. Лейтън беше новак в кампуса, пристигнал беше в академията едва преди няколко месеца. Той не познаваше бащата на Джоел.

— Добре — рече Лейтън и вдигна ръце. — Можеш да минеш. Не мога да си представя, че прекарвам три месеца в опити да те науча на нещо, което вече знаеш толкова добре.