Бернар Вербер - Мравките

Усетила, че й изтеглят нишката, ларвата произвежда друга, за да я замести. Колкото повече я разголват и колкото по-студено й става, толкова повече коприна отделя тя. Работничките се възползват от това. Подават си живата совалка от челюсти на челюсти и никак не пестят влакното. Когато тяхната рожба умира от изтощение, взема друга. Само за изпълнението на тази задача са пожертвани дванадесет ларви.

Ето че затварят докрай другата страна на листа таван; сега селището прилича на зелена кутия с бели ръбове. 103 683-и, който се разхожда почти като у дома си, на няколко пъти забелязва черни мравки сред тълпата рижи. Накрая запитва:

Това наемници ли са?

Не, това са роби.

Макар червените мравки да не се славят като привърженици на робството… Накрая една от тях обяснява, че неотдавна срещнали цяла орда мравки-робовладелци, които отивали на запад, и разменили едно преносимо шито гнездо срещу яйца на черни мравки.

103 683-и не иска така лесно да остави на мира своя събеседник и го запитва дали тази среща не е завършила накрая със сбиване. Другият отговаря отрицателно: онези страшни мравки били вече сити, имали предостатъчно роби: освен това се боели от смъртоносното жило на червените. Черните мравки, излюпени от разменените яйца, получили миризми-пропуски като на своите стопани и им служели все едно са техни родители. А и откъде биха могли да знаят, че генетически са били предопределени да бъдат хищници, а не роби? За външния свят те знаят само това, което червените благоволят да им разкажат.

Не се ли боите, че може да се разбунтуват?

Е, имало наистина и такива опити. Общо взето, червените задушавали всеки бунт в зародиш, като елиминирали метежниците. Докато черните не знаели, че още като яйца са били откраднати от гнездото и че принадлежат към друг вид, не разполагали с реален повод за недоволство…

Нощта и студът се спускат над лешниковия храст. Предоставят едно ъгълче на двамата изследователи за зимния сън, който ще трае само една нощ.

Хли-пу-кан постепенно се разраства. Най-напред бива уреден Забраненият град. Той е разположен не в пън, а в някакъв странен предмет, заровен на това място; в действителност ръждясала консервена кутия, която навремето е съдържат три килограма плодово пюре — отпадък, произхождащ от съседното сиропиталище.

В този нов дворец Хли-пу-ни снася безспир, докато я тъпчат със захари, мазнини и витамини.

Първите й дъщери са построили точно под Забранения град люпилня, отоплявана с гниещ хумус. Това е най-практичното решение, докато се чака изграждането на свода от клонки и на солариума, с което цялото строителство ще приключи.

Хли-пу-ни желае нейният град да разполага с всички известни технологии: гъбарници, мравки-цистерни, стада от листни въшки, укрепващ бръшлян, зали за ферментация на нектар, зала за производство на брашно от зърно, зали за наемниците, зала за шпионите, лаборатория по органична химия и тъй нататък.

Навсякъде цари суетня. Младата царица е успяла да предаде своя ентусиазъм и своите надежди. Тя не би се съгласила Хли-пу-кан да бъде обикновен град от Федерацията. Има амбицията да го превърне в преден пост, в авангард на мравешката цивилизация. Впрочем тя прелива от идеи.

Например в зоната на –12 стаж е открит подземен ручей. Според нея водата е един слабо проучен елемент. Трябва да се открие начин за придвижване по него.

Като начало един екип е натоварен да изучи насекомите, които обитават сладката вода: водомерки, циклопи, водни бълхи… Могат ли те да се използват за храна? Възможно ли е един ден да бъдат отглеждани в охранявани локви?

Първата й известна реч е посветена на листните въшки:

Наближаваме период на военни смутове. Оръжията стават все по-съвършени. Не ще можем вечно да следваме надпреварата. Един ден ловът навън ще стане може би проблематичен. Длъжни сме да мислим за най-лошото! Нашият град трябва да се разпростре колкото се може по-надълбоко. Трябва освен това да дадем предимство на отглеждането на листни въшки и на всякакви други източници на жизненоважните захари. Добитъкът ще бъде подслонен в обори на най-долните етажи…

Тридесет от нейните дъщери излизат навън и докарват две бременни листни въшки. Няколко часа по-късно разполагат със стотина малки, на които откъсват крилете. Настаняват това стадо в зародиш на –23 етаж, далеч от посегателствата на калинките, и им доставят в изобилие свежи листа и пълни със сок стръкчета.