Бернар Вербер - Мравките

Това е жълто-оранжево сияние, което от време на време прелива в зелено или синьо. После отново се активира, започва да мига, отразява се в блестящия хитин на мравките.

Като хипнотизирани 103 683-и и 4000-ен се устремяват към този подземен фар.

Билсем подскачаше от възбуда: беше разбрал! Той показа на жандармите как трябва да се поставят клечките, за да се получат четири триъгълника. Слисване по лицата, след това възторжени викове.

Соланж Думенг, която се бе увлякла в играта, избоботи:

— Открихте ли? Окрихте ли? Отговорете!

Ала никой не й се подчини. Тя долови глъчка, примесена с механични шумове. После настъпи тишина.

— Какво става? Билсем, отговорете! Радиотелефонът започна яростно да пращи.

— Ало! Ало!

— Да (пращене), отворихме входа. От другата страна има (пращене) коридор. Завива (пращене) надясно. Тръгваме по него!

— Почакайте! Как успяхте да направите четирите триъгълника?

Ала Билсем и хората му не чуваха вече посланията от повърхността. Говорителят на техния апарат не работеше — несъмнено късо съединение. Вече не приемаха нищо, но все още можеха да предават.

— Ха! Невероятно, колкото повече напредваме, толкова повече си личи човешката ръка. Има свод, а в далечината се забелязва светлина. Да вървим натам.

— Почакайте! Светлина ли казахте? Долу? — дереше си напразно гърлото Соланж Думенг.

— Там са!

— Кой е там? По дяволите! Труповете ли? Отговорете!

— Внимание…

Чуха се цяла поредица припрени изстрели, викове, после линията бе прекъсната.

Въжето престана да се развива; ала си оставаше изпънато. Полицаите на повърхността го хванаха и задърпаха, предполагайки, че се е заклещило. Заловиха се двама, сетне трима… петима. Внезапно то се отпусна.

Изтеглиха въжето и го навиха не в кухнята, а в трапезарията, толкова огромна бе камарата. Най-сетне стигнаха до прекъснатия край, разнищен, сякаш бе хапан със зъби.

— Какво ще правим, госпожо? — обади се тихо единият от полицаите.

— Нищо. Абсолютно нищо. Повече нищо. Нито дума на пресата или на когото и да било, а вие ще зазидате това мазе колкото се може по-бързо. Случаят приключи. Прекратявам разследването и не искам повече да чувам за това мазе! Хайде, по-живо, идете да купите тухли и цимент. Вие пък уредете въпроса с вдовиците на жандармите.

В ранния следобед, когато полицаите се канеха да поставят последните тухли, долетя глух шум. Някой се изкачваше обратно! Разчистиха входа. От мрака се показа една глава и после цялото тяло на оцелелия. Беше жандарм. Най-сетне щяха да научат какво става долу. Лицето му носеше белезите на неописуем страх. Някои лицеви мускули бяха сгърчени като от парализа. Същински зомби. Върхът на носа му беше откъснат и кървеше обилно. Човекът трепереше, избелил очи.

— Гебегееееге — можа само да произнесе.

Струйка лига се стичаше от увисналата му устна. Той прекара по лицето ръката си, покрита с рани, които опитното око на неговите колеги уподоби на следи от нож.

— Какво стана? Нападнаха ли ви?

— Гууугееебебеггебее!

Тъй като не беше в състояние да каже нито дума повече, погрижиха се за раните му, затвориха го в психиатрична клиника и зазидаха вратата на мазето.

Най-лекото драсване на ноктите им по пода предизвиква промяна в яркостта на светлината. Тя потрепва, сякаш чува приближаването им, като че е жива.

Мравките спират, за да си изяснят положението. Светлината незабавно се усилва и озарява най-незабележимите грапавини по коридора. Двамата шпиони бързешком се скриват, за да не бъдат уловени от този странен прожектор. Сетне, възползвайки се от едно отслабване на светлинния източник, се спускат към него.

Оказва се, че това е флуоресциращо твърдокрило. Светулка в любовен период. Веднага щом забелязва натрапниците, тя угасва напълно… Ала тъй като нищо не се случва, полека просветва в зелено, предпазлива и бдителна.

103 683-и изпраща миризми за ненападение. Макар всички твърдокрили да разбират този език, светулката не отговаря. Зелената й светлина помръква, става жълта, преди да премине в червеникава. Мравките предполагат, че това ново оцветяване означава въпрос.

Изгубихме се в този термитник — предава старият изследовател.

Отначало тя не отговаря. След няколко градуса започва да премигва, което би могло да означава както радост, така и раздразнение. Обзети от колебание, мравките изчакват. Внезапно светулката тръгва по един напречен коридор, премигвайки все по-бързо. Сякаш иска да им покаже нещо. Те потеглят след нея.