Джони не знаеше това. Виждаше тези цифри, тези символи, всеки път като летеше. Стана му интересно.
Сот започна да му рисува цифрите като пиктографи — малки рисунки.
— Нулата е празна уста — виждаш ли този зъб? Едно е лапа, само един нокът. Две е едно същество и една клечка. Три е едно същество, една лопата и една скала. Четири е миньорска количка — виждаш ли четирите ъгъла? Пет е както ние го наричаме „сгъната“ лапа — с пет нокъта. А шест е „разгъната“ — с шест нокъта. Седем е рудна шахта. Осем е леярна — виждаш ли купчината и дима? Девет е купчина метални кюлчета, подредени като пирамида. Десет е като светкавица — символ на власт, обозначен само като чертичка. Единайсет е две стиснати лапи — изразява доволство.
Това е малък нравствен урок, забелязваш ли. Ако копаеш и топиш руда, издигаш се от гладуване към сила и власт. — Засмя се. — Много малко хора знаят това. Само знаят в какво са се превърнали заради бързината с течение на времето. Все още се забелязват следи от пиктографите.
— Много се радвам, че научих това — каза Джони. Беше му забавно. От самото начало психлосите са били миньорска раса. — Аз мога да смятам малко в тази система. Но не мога да разбера силовите уравнения.
Реши да поизбърза. Не беше лъжа. Направо го заболяваше глава от тях. Нищо не се изравняваше.
Сот бе вперил поглед в него.
— Мисля, че биеш към телепортационните уравнения.
Джони повдигна рамене.
— Ние имаме работеща платформа. Произвеждаме телепортапионни системи.
— Да, чух — каза Сот. — Така се снабдихме с храна и дихателен газ. Чух, че имало някаква планета, Фобия, на която никой не можел да живее — явно това го озадачаваше. — А! Някой от учените ви го е открил в някоя друга математика и сега се опитвате да проверите всичко с психлоските силови уравнения.
Разсмя се и дълго не можа да спре.
Джони му даде още малко кербанго.
— Ами добре. Не че ще ви свърши особена работа. Но направо ми е чудно как не можете да се справите. Сигурно трябва да си психло, за да успееш.
Смееше се толкова силно, че му излязоха сълзи.
— Е, добре — най-после каза той. — Вече разполагате с телепортация, защо ви е тогава математиката?
Взе още един лист хартия и нарисува голям кръг. След това му хрумна нещо, облегна се я погледна Джони.
— Ако ти дам това, какво ще ми дадеш в замяна?
— Пари?
— Отделен купол, достъп до библиотеката на лагера и инструменти, за да експериментирам с компютри. И да не ме телепортират повече никъде!
— Добре — каза Джони.
Сот бързо направи списък на нещата, които бе изброил. Добави „дихателен газ и храна до края на живота ми“.
— Съжалявам, но трябва да добавя и това. Ще живея само още десет години, тъй че ще важи дотогава. Това е всичко.
Джони го подписа и дори остави отпечатък на нокътя си, както правеха психлосите. Сот изглеждаше с десет години по-млад.
Подаде му начертания кръг. След това постави парче хартия в центъра му.
— Разбираш ли от кодови шифри? От криптография? Както и да е, това е психлоската азбука. — Изписа я. — А това са психлоските цифри.
Написа ги под буквите, след това започна отново да ги изписва, докато под всяка буква имаше цифра.
— Виждаш ли, всяка буква си има цифрова стойност.
Сот махна горния лист и отново откри големия кръг.
— Това — натърти той, като посочи кръга — е Имперския дворец на Психло.
Нарисува серия малки черти около кръга.
— Това са единайсетте порти. Много хора, дори на Психло, не са знаели, че си имат имена. А те имат.
Като вървим обратно на часовниковата стрелка, ето как се казват: Портата на Ангела, Портата на Измамника, Портата на Дявола, Портата на Бога, Портата на Рая, Портата на Ада, Портата на Чудовището, Портата на Кошмарите, Портата на Кавгата, Кралската Порта и Портата на Предателя. [3] На английски език първите букви от имената на портите съвпадат с първите поредни букви на азбуката. Бел.пр.
Единайсет порти, всяка със свое име.
Свали от лавицата книга „Силови уравнения“.
— Няма значение за какви уравнения става въпрос в психлоската висша математика. Едни и същи са. Спомена силови уравнения, затова ще използваме тях. Няма значение.
Отвори книгата на една страница, където всички уравнения бяха обощени и посочи най-горното.
— Виждаш ли това „И“? Можеш да помислиш, че е символ на нещо в психлоската математика. Но то няма никаква математическа стойност освен тази: „Измамника“.
Извади първия лист.
— Където и да се появи това „и“, виждаме, че буквата „и“ има стойност девет. Тъй че, трябва просто да съберем или извадим, или каквото е обозначено да се направи с буквата „и“, към девет.
Читать дальше