Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

Като отхвърли настрана тези тревожни мисли, тя весело заговори за извънземните. Кони я помоли да ги опише, да опише дрехите им и живота там. Имаше ли отделна стая? Беше ли успяла да си я подреди? Къде се хранеха хората?

— Ние всички сме хора, земни и извънземни — отговори Мариан.

— Разбира се — каза Кони с блестяща усмивка. — Храната добра ли е?

Говореше и говореше, но нито веднъж не попита за работата й. Нито за споровия облак, нито за напредъка по създаването на ваксина, нищо, което да посочва размера и ужаса на наближаващото бедствие. Райън наистина я разпита за Мисията, но само любезни въпроси за най-несъществените й страни: колко е голяма, какво е разположението вътре, какво е ежедневието. Безопасни теми.

Точно преди да я обземе чувство за нереалност, телефонът на Райън иззвъня и силният звън събуди бебето, което веднага повърна върху Мариан.

— О, съжалявам — каза Кони. — Ето, дай го на мен!

Райън направи някакви извинителни жестове, отиде с телефона си в кухнята и затвори вратата. Кони взе кутия с мокри кърпички и започна да чисти лицето на Джейсън.

— Банята е на горния етаж вляво, Мариан. Ако искаш, мога да ти услужа с някоя моя дреха.

— Тя ще трябва да е от времето, когато си била бременна — каза Мариан, но забележката излезе по-кисела, отколкото искаше.

Качи се горе и изтри бебешкото повръщано от ризата и джинсите си с мокра кърпа. Банята беше украсена с морски мотиви: кърпи с бродирани лодки, сапуниери като миди, по стените бяха изрисувани зелени вълни и смеещи се делфини. Над клозетното казанче имаше плетена кошничка, оформена като шамандура, с резервно руло тоалетна хартия.

Дръж хаоса надалеч чрез сладък домашен уют. Добър план. И после: Престани, Мариан.

Докато използваше тоалетната, тя погледна какви списания имаше в един грубо изплетен кош. Good Housekeeping. Time, каталог на Macy’s. Извади един отделен лист с цветни чертежи.

КАК ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ЛИЛАВИЯ ВЪРБОЛИСТ ОТ МЕСТНАТА ФЛОРА

НЕ СЕ ПОЛЪГВАЙТЕ ПО ДВОЙНИЦИ!

Листата на лилавия върболист са мъхести с гладки краища. Макар че обикновено са подредени едно срещу друго по двойки, които се редуват надолу по стъблото под ъгъл 90 градуса, листата понякога могат да са и на групи по три. Листата са ланцетни. Цветовете, които се появяват в средата или в края на лятото, са клинообразни с венчелистчета, всяко с пет до седем листенца. Стъблата са твърди, четиристенни и в основата на по-големите растения, които могат да достигнат до три метра, са дървовидни. Средната височина е метър и двайсет. Лилавият върболист се различава от широко разпространения върболист (Lythrum alatum), на който много прилича, по по-големия си размер, срещуположните листа и по-гъсто разположените цветове. Възможно е също да бъде сбъркан със синята върбинка (вж. рисунката по-долу), която…

Към края на страницата някой — вероятно Райън — беше нарисувал на ръка с лилаво мастило три стилизирани версии на клинообразния цвят и после беше заградил единия с кръгче. На Мариан той й приличаше на лилава ракета, на която кой знае защо са й поникнали листа.

Долу Джейсън вече беше почистен и преоблечен. Мариан си поигра с него, използвайки ограничения брой игри, подходящи за тримесечно бебе: „Гу-гу!”, „Размърдай краченца!”, „Къде се скри пръстчето?”. Когато то стана неспокойно, Кони се извини, че трябва да отиде да го кърми, Мариан си взе довиждане и тръгна към хеликоптера, който я чакаше наблизо. Наоколо се бяха събрали съседи и Райън им говореше нещо… какво? Съседите изглеждаха безобидни, но откъде да знае човек? Джина не й излизаше от ума. Тя силно прегърна Райън.

Щом хеликоптерът се издигна, а къщата, градчето и полето се смалиха под него, Мариан се помъчи да не мисли какъв провал беше посещението й. Да, беше видяла внучето си, но ако се беше надявала, че ще намери някаква утеха или близост, това не се бе случило. Струваше й се, може би нелогично, че никога не се е чувствала толкова самотна.

Когато се събуди, Ноа моментално си спомни кой ден беше. Полежа още няколко минути, наслаждавайки се на мисълта, както човек запазва на езика си вкуса от хубав шоколад. После каза сбогом на стаята си. Той вече никога повече нямаше да спи тук с енергиен щит.

В продължение на повече от месец той се стараеше стаята да прилича колкото е възможно повече на стая от Свят. Постелката за сън, тънка, но еластична като матрак, която навиваше веднага щом стане, още преди да скочи в душкабината. На носещата стена беше закачил една от картините на Оливър — не на полугола варварска принцеса, а черно-бяла рисунка на цветя в градината на Свят. Останалите стени, тънки като оризова хартия, но все пак непропускащи звук, бяха програмирани по желание на Ноа в онези преливащи се пастелни цветове, които хората от Свят използваха за всичко, освен за семейни събирания. Цветовете бяха изключително важни за светските хора, поради което и за Ноа. Беше се научил да различава нюанси, които по-рано му изглеждаха едни и същи. Това синьо е за траур; другото синьо е за авантюра; третото синьо е за вярност. Беше изхвърлил всичките си земни дрехи. Как изобщо е можел да носи онази жълта риза, онзи червен суичър? Лошо, лошо.