Айзек Азимов - Пътят на марсианците

— Глупости — настоя Индустриалеца. — Момчето не е направило никаква пакост. Гълчите го просто за това, че е млад. Вие, с вашите възгледи! — Той се обърна към Слим. — Ела тук, момко!

Слим бавно се приближи.

— Харесва ли ти провинцията, а?

— Много, сър, благодаря.

— Синът ми те разведе из района, нали?

— Да, сър. Ред… искам да кажа…

— Не, не. Викай му Ред. Самият аз го наричам така. А сега ми кажи какво кроите вие двамата, а?

Слим извърна поглед.

— Ами… просто разглеждаме, сър.

Индустриалеца се обърна към Астронома.

— Ето ви младежкото любопитство и копнежа за приключения. Расата все още не ги е загубила.

— Сър? — обади се Слим.

— Да, момко.

Момчето се подготвяше дълго, преди да се реши да заговори.

— Ред ме прати да намеря нещо вкусно за ядене, но аз не зная точно какво имаше предвид — рече той. — Но не ми се искаше да му призная.

— Ами, просто кажи на готвачката. Тя ще ви даде нещо вкусно.

— О, не, сър. Имам предвид за животни.

— За животни ли?

— Да, сър. С какво се хранят животните?

— Боя се, че синът ми е градско дете — каза Астронома.

— Е — отвърна Индустриалеца, — в това няма нищо лошо. За какво животно става дума, момко?

— За малко, сър.

Тогава опитайте с трева или листа, а ако не искат, орехите или горските плодове сигурно ще свършат работа.

— Благодаря ви, сър. — Слим отново изтича навън, като внимателно затвори вратата зад себе си.

— Мислите ли, че са хванали живо животно? — попита Астронома. Беше очевидно обезпокоен.

— Това е съвсем нормално. В имението ми не се ловува, а районът е доста населен, пълен е с гризачи и други малки създания. Ред винаги се връща вкъщи с най-различни животинки. Но рядко поддържат интереса му за дълго.

Той погледна към стенния часовник.

— Приятелите ви би трябвало вече да са тук, нали?

Люлеенето беше престанало и бе тъмно. Изследователя не се чувстваше добре в чуждия въздух. Усещаше го гъст като супа и трябваше да диша с преглъщане. Но дори и така…

Той протегна ръка, изпитал внезапна нужда от компания. Търговеца беше топъл на пипане. Дишането му беше накъсано, от време на време се сгърчваше в спазми и очевидно спеше. Изследователя се поколеба и реши да не го буди. Не би имало никаква полза.

Нямаше кой да ги спаси, разбира се. Това беше наказанието за големите печалби, до което можеше да доведе необузданата конкуренция. Търговецът, открил нова планета, имаше право на десетгодишен монопол върху търговията с нея, който можеше да запази за себе си, или, по-вероятно, да го дава под наем на всички пришълци на твърда цена. Вследствие от това планетите са тайна и за предпочитане далеч от обичайните търговски пътища. В случай като техния, почти нямаше шанс друг кораб да дойде в района на субефира по най-невероятно съвпадение. Дори да бяха в кораба си, а не в тази… тази… клетка .

Изследователя сграбчи дебелите решетки. Дори да ги разбиеха, което можеха да направят, пак щяха да са прекалено високо във въздуха, за да скочат.

Беше много лошо. Вече два пъти бяха кацали с разузнавателен кораб. Бяха установили контакт с местните — гротескно огромни, но благи и неагресивни. Бе очевидно, че някога са имали процъфтяваща технология, сблъскали с последствията от нея. Щеше да е чудесен пазар.

А беше огромен свят. Конкретно Търговеца бе изненадан. Знаеше изчисленията, които изразяваха диаметъра на планетата, но на разстояние от две светлинни секунди беше застанал пред видеоекрана и бе промърморил:

— Невероятно!

— А, има и по-големи светове — беше отвърнал Изследователя. Един Изследовател не можеше да се впечатли така лесно.

— Обитаеми ли?

— Е, не.

— Би могъл да пуснеш твоята планета в онзи океан и да я удавиш.

Изследователя се усмихна. Това беше незлоблив присмех към родния му Арктур, който бе по-малък от повечето планети.

— Не съвсем — отвърна той.

Търговеца продължи линията на разсъжденията си:

— Пропорционална ли е големината на обитателите й на техния свят? — Говореше, като че ли сега новината го изненадва не толкова благоприятно.

— Височината им е близо десет пъти по-голяма от нашата.

— Сигурен ли си, че са приятелски настроени?

— Трудно е да се каже. Дружбата между различните разумни същества е непредвидима. Не са опасни, струва ми се. Срещали сме се с други групи, които не са успели да поддържат равновесие след фазата на атомната война и знаеш какви са резултатите. Затваряне в себе си. Оттегляне от света. Постепенен упадък и непрекъснато изнежване.