Брад Тор: Последният патриот

Кафявата течност пареше, докато се стичаше надолу, и макар да не беше пил от години, вкусът и усещането бяха приятни и познати като завръщане у дома.

Неговият Коран не трябваше да стои точно до бутилка с алкохол. Знаеше това, точно както знаеше, че не трябва да започва да пие отново. Алкохолът само беше задълбочил тъмнината и отчаянието от загубата на съпругата и сина му, но тъй или иначе бутилката вече беше отворена.

Беше се молил е цялото си сърце за напътствие, но такова никога не дойде. След като се сдоби с устройството на Ал Джазари, той надникна дълбоко в сърцето си и си състави план за действие.

Погледна чашата в ръката си и се засмя. Макар далеч да не беше мекушав, в този момент определено не беше и образец за самодисциплина.

Ислямът действително беше отговорът за Америка. Вярваше в това повече от всичко друго. Само нямаше представа как трябва да стане промяната. Въпреки това знаеше, че Омар с неговите човеконенавистни джамии и Уалид със смехотворната му и корумпирана Фондация за американско-ислямски връзки стояха на пътя й и компрометираха истинския ислям в Америка. Тези двама мъже не бяха част от решението. Те будеха отвращение и несъмнено бяха част от проблема.

Дод си сипа още една напитка. Отпиваше бавно от нея, докато гледаше как часовникът му отброява минутите.

В определеното време, вдигна сателитния телефон и набра личния номер на шейх Омар. Шейхът отговори след първото позвъняване.

— Ти ли си Мажд? — попита той.

— Аз съм — каза убиецът.

— Слава на Аллаха. Много се тревожехме за теб след последното ти обаждане. Тогава почти нямахме време да говорим. Намерили го? Изобретението на Ал Джазари?

— Да.

— Аллах Акбар 35 35 Бог е велик (араб.). — Б.пр. , братко, Аллах Акбар! — Шейхът беше вън от себе си от радост. — Делото на Аллах и нашето дело са спасени. Аллах Акбар!

— На бюрото си ли си? — попита Дод.

— Разбира се, че съм на бюрото си. Нали се обади по личната ми линия.

— А Абдул с теб ли е?

— Седи точно до мен — отговори Омар. — Точно както беше поискал. Кога ще донесеш устройството?

Дод нямаше намерение да стои на телефона по-дълго, отколкото беше нужно.

— Стойте там и не мърдайте — каза той. — Ще се обадя отново след трийсет секунди.

Омар, макар и разочарован от прекъсването, уважи необходимостта от сигурност. Нещо повече, той беше толкова доволен от своя наемен убиец, че каквото и да беше поискал Дод в този момент, шейхът с радост би откликнал.

— Разбирам — каза Омар. — Ще бъдем тук и ще чакаме. Аллах А кбар! Аллах А кбар!

Дод затвори, докато думите „Бог е велик“ все още ехтяха в ушите му. Като човек на думата, той почти веднага започна да набира цифрите, но това не беше номерът на личната линия на шейха. Това беше номерът на един мобилен телефон, свързан с импровизирано експлозивно устройство, скрито зад бюрото на Омар.

ЯХТКЛУБ „БИТЪР ЕНД“

следващата вечер

Докато светлината на деня постепенно гаснеше Скот Харват наблюдаваше Матю Дод да пресушава последните няколко капки от бутилката и да влиза, залитайки във вилата си.

След като го беше видял да се напива до вцепенение, Скот реши, че шансовете му са добри. Това не означаваше, че убиецът вече не е опасен, но несъмнено рефлексите му и усетът му за ситуация щяха да бъдат притъпени.

Харват прибра бинокъла и грабна водоустойчивата си чанта, доволен, че е настъпил моментът за действие. Макар да беше наел голяма яхта за операцията, дългият му престой в задушното помещение под палубата не отговаряше на представата му за съвършения карибски излет.

Той, разбира се, беше тук по работа, а не за забавление. Но не можеше да не отчете предимствата, които имаше една луксозна яхта пред гъмжащите от змии, скорпиони и насекоми скривалища, които му се беше налагало да обитава по време на службата си.

Мракът вече се спускаше, когато Харват излезе навън и си пое дълбоко въздух. Вечерният бриз галеше приятно тялото му, което беше плувнало в пот. Той бързо се изми със сладка вода и хвърли екипировката си в надувната лодка „Зодиак“, която беше вързана за борда на яхтата.

След като развърза въжето, Скот запали двигателя и се понесе към брега. Лодката му едва ли щеше да направи впечатление, защото тя беше една от многото, които се носеха по дълбоките води на пристанището към Битър Енд, където скоро щяха да започнат вечерните коктейли и забавления.

Харват изтегли лодката на брега, така че да не се вижда от вилата на Дод и взе от нея непромокаемата чанта и една малка плажна кърпа. 40-калибровият Глог 23 със заглушител, който беше взел за тази операция, беше само за краен случай. Планът му беше да използва водоустойчив електрошоков пистолет „Тийзър“, разработен специално за морските пехотинци, и силен наркотик, с който да упои Дод, докато го закара на яхтата. След това щеше да излезе в открито море и да започне разпита.