Джон Ле Карре - Дама, поп, асо, шпионин

— Каква част от материалите са истински? — попита Смайли.

Очевидно стандартите били различни, в зависимост от това какво трябвало да се постигне, обясни Хейдън. На теория фабрикуването било много лесно — Хейдън трябвало само да информира Карла за областите, за които в Уайтхол имали най-малко сведения, и фалшификаторите започвали да пишат за тях. Веднъж или два пъти, просто за забавление, каза Хейдън, самият той бил писал по някой доклад. Много забавно било да получиш, оцениш и разпространиш собствената си творба. Предимствата на „Черна магия“ в работата били неоценими, разбира се. Тя поставяла Хейдън практически извън обхвата на Контрола и му осигурявала желязно алиби да се среща с Поли, когато си искал. Случвало се да минат месеци, без да се срещат. Хейдън снимал документи от Цирка на спокойствие в кабинета си — под предлог че приготвя буламача за Поли, — връчвал ги на Естерхази заедно с още много боклук и той ги откарвал в тайната квартира в Лок Гардънс.

— Класическа схема — каза простичко Хейдън. — Пърси дърпа юздите, аз се движа зад него, а Рой и Тоби вършат черната работа.

Тук Смайли внимателно се поинтересува дали Карла някога се е замислял самият Хейдън да оглави Цирка — защо изобщо да се занимава с подставено лице? Хейдън се запъна и Смайли осъзна, че Карла, също като Контрола, вероятно смята, че Хейдън е по-подходящ за подчинен.

Операция „Свидетел“, каза Хейдън, била доста отчаян ход. Хейдън бил сигурен, че Контрола е много близо до разкриването му. Анализът на папките, който той подготвял, представял смущаващо пълно описание на операциите, провалени от Хейдън или прекратени по някаква друга причина пак от него. Контрола успял и да стесни кръга до служители на определена възраст и позиция…

— Първоначалното предложение на Стефчек истинско ли беше между другото? — попита Смайли.

— Боже мой, не — отговори изумено Хейдън. — От самото начало си беше капан. Стефчек беше истински, разбира се. Виден чешки генерал. Само че никога не е правил никакви предложения.

В този момент Смайли усети колебанието на Хейдън. За първи път той чувстваше неудобство от поведението си от морална гледна точка. Държанието му стана видимо по-отбранително.

— Очевидно трябваше да сме сигурни не само че Контрола ще се хване, но и как ще се хване… кого ще изпрати. Не можеше да го оставим да избере някой мърляв уличен художник, трябваше да е голяма риба, за да се размирише силно. Знаехме, че ще избере само човек от периферията, при това някой, който няма достъп до „Черна магия“. След като се спряхме на Чехия, той, естествено, трябваше да избере човек, който говори чешки.

— Естествено.

— Искахме да е някой от стария Цирк, някой, който ще може да разклати основите.

— Да — каза Смайли, спомняйки си задъханата, изпотена фигура на върха на хълма. — Да, разбирам логиката ви.

— Добре де, дявол да го вземе, нали го върнах — озъби се Хейдън.

— Да, прави ти чест. Кажи ми, Джим дойде ли да те види, преди да замине на тази мисия?

— Да, дойде наистина.

— С каква цел?

Много дълго време Хейдън се колеба и накрая не отговори. Само че отговорът така или иначе се изписа във внезапното помръкване на погледа му, в сянката на вината, прелетяла през изпитото му лице. Дошъл е да те предупреди, помисли си Смайли, защото те е обичал. Да те предупреди; по същия начин, по който искаше да ми каже, че Контрола е полудял, но не е могъл да ме намери, защото бях в Берлин. Джим ти пазеше гърба до самия край.

Освен това, продължи Хейдън, трябвало да е страна, в която неотдавна е имало контрареволюция — на практика Чехия била единственото място.

Смайли сякаш не го слушаше.

— Защо го върна? — попита той. — Заради приятелството ли? Защото е бил безобиден, а всички козове са били у теб ли?

Не било само това, обясни Хейдън. Докато Джим бил в чешки затвор (той не каза „руски“), хората щели да се тревожат за него и да го смятат за много важна фигура. Веднъж върнал се обаче, всички в Уайтхол щели да се стараят да му запушат устата — така ставало с репатрираните.

— Изненадан съм, че Карла просто не го е застрелял. Или се е въздържал от деликатност към тебе?

Хейдън обаче отново се впусна в недопечени политически твърдения.

След това заговори за себе си и в очите на Смайли вече видимо се смали до нещо дребно и незначително. Трогнал се, като разбрал, че Йонеско неотдавна им бил обещал да напише пиеса, в която главният герой през цялото време мълчи, а всички наоколо приказват безспир. Когато психолози и видни историци започнели да пишат в негова защита, той се надявал да си спомнят, че именно така си се представял. Като творец още седемнайсетгодишен бил казал всичко, което имал да казва, а човек трябвало да си намери някакви занимания и след това. Страшно съжалявал, че не можел да вземе със себе си някои от приятелите си. Надявал се, че Смайли щял да го помни с добро.