Катрин Невил - Осем

— Пиринеите — подсказа й абатисата.

— Точно така — отвърна царицата. — Вълшебните планини, както ги наричали те. Знаеш, че същите тези планини едно време били убежище на най-мистичния култ, известен още от раждането на Христос. Келтите произлизат от това място и били изтласкани на север, принудени да се заселят в Бретан, а по-късно и на Британските острови. Магьосникът Мерлин бил роден в тези планини, там бил и домът на неразгадания и до днес таен култ на друидите.

— Тези неща не са ми известни — призна абатисата и продължи напред по снежната пътека. Тънките й устни бяха стиснати, сбръчканото й лице приличаше на каменна статуя от древна гробница.

— Ще прочетеш всичко в дневника. Почти стигнахме — каза Екатерина. — Ришельо твърди, че маврите нахлули по тези места, разкрили тайните, пазени векове първо от келтите, после от баските. След това маврите нашественици закодирали наученото със създаден от тях шифър. Истината е, че успели да скрият кодираната тайна в златните и сребърните фигури на „Шаха Монглан“. Когато станало ясно, че маврите могат да загубят властта си на Иберийския полуостров, те изпратили шаха на Карл Велики, към когото изпитвали искрено страхопочитание. Като най-могъщ владетел в историята на цивилизацията, те преценили, че единствено той може да го опази.

— Вярваш ли в тази легенда? — попита абатисата, докато приближаваха масивната фасада на Ермитажа.

— Сама прецени — отвърна Екатерина. — Знам, че тайната е по-стара от маврите, по-стара и от баските. По-стара е дори от друидите. Трябва да те попитам, приятелко моя, някога чувала ли си за тайно мъжко общество, наречено „Свободни масони“?

Абатисата пребледня. Спря на прага и не пристъпи по-нататък.

— Какво каза? — попита немощно тя и стисна приятелката си за ръката.

— Ясно — разбра Екатерина. — Значи знаеш, че е истина. След като прочетеш ръкописа, ще ти разкажа историята си.

Бях едва четиринайсетгодишна, когато напуснах дома си в Померания, където израснахме двете с теб. Малко преди това баща ти бе продал имението и се бе върнал в родната си Франция. Никога няма да забравя тъгата, която изпитах, мила ми Елен, затова, че нямаше да мога да споделя с теб успеха, за който бяхме говорили, нямаше да има с кого да обсъдя факта, че много скоро можех да бъда избрана за кралица.

По онова време бях на гости в двора на царица Елисавета Петровна в Москва. Елисавета, дъщеря на Петър Велики, беше завзела властта с политически преврат и бе хвърлила всичките си противници в затвора. Тъй като никога не се бе омъжвала и бе късно да роди, тя беше определила невзрачния си племенник, великия княз Петър, за свой наследник. Бях избрана да се омъжа за него.

На път към Русия двете с мама спряхме в двора на Фридрих II в Берлин. Фридрих, младият император на Прусия, когото Волтер вече бе нарекъл „Велик“, изрази желание да ме подкрепи при обединяването на кралства Прусия и Русия посредством брак. Бях значително по-добър избор, отколкото сестрата на Фридрих, тъй като той не искаше да я пожертва за тази цел.

В онези дни пруският двор бе великолепен и блестящ, нямаше нищо общо с онова мъртвило, в което се превърна през последвалото владичество на Фридрих. Когато пристигнах, кралят положи всички усилия, за да ме очарова и да ме накара да се чувствам добре. Обличаше ме в роклите на сестрите си, на вечеря настояваше да седя до него, забавляваше ме с разкази от операта и балета. Макар да бях все още дете, аз не се подведох. Знаех, че има намерение да ме използва като пионка във важна игра, игра, която разиграваше на шахматната дъска, наречена Европа.

След известно време научих, че в пруския двор има мъж, върнал се наскоро от десетгодишен престой в руския двор. Той бе придворният математик на Фридрих. Казваше се Леонард Ойлер 21 21 Леонард Ойлер (1707–1783) — швейцарски математик, физик и астроном. — Б.ред. . Дръзнах да помоля за среща с него, като си мислех, че той ще сподели с мен личните си впечатления за страната, която ми предстоеше да посетя. Нямах представа, че тази среща един ден ще промени живота ми.

Запознах се с Ойлер за пръв път в малка зала в двореца в Берлин. Човекът не бе нито надут, нито претенциозен и притежаваше блестящ интелект. Спокойно очакваше появата на детето, което скоро щеше да стане императрица. Сигурно сме били необичайна двойка. Чакаше ме сам — висок слаб мъж, с дълъг като гърло на бутилка врат, огромни тъмни очи и голям нос. Погледна ме ококорен, тъй като бе ослепял с едното око по време на наблюдение на слънцето през телескоп. Освен математик Ойлер беше и астроном.