Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

Видях в светлината на газовия фенер как по лицето на Холмс пробяга усмивка.

— Скъпи приятелю — каза той, — това беше една от първите възможности, за които помислих, но бързо отхвърлих съмненията в разказа на доктор Тревелян. Младият посетител бе оставил отпечатък от стъпалото си и на стълбите, така че веднага можах да го сравня със следите в стаята. Освен това тези следи са от обувки с четвъртити върхове, не остри като на Блесингтън, а и с поне два сантиметра по-дълги, отколкото на доктора, така че няма съмнение на кого са. Да идем засега да поспим, защото ни най-малко не се съмнявам, че утре сутринта ще имаме наново вести от улица „Брук“.

Предсказанието на Шерлок Холмс се сбъдна в крайно драматичен вид. В седем и половина, в сумрака на ранното утро, той се появи по халат до кревата ми.

— Чака ни двуколката, Уотсън.

— Какво се е случило? — попитах.

— Трябва да идем на „Брук“.

— Нещо ново ли има?

— Трагично и интересно — отвърна той, вдигайки завесата. — Виж това.

Той ми подаде лист от бележник, на който с молив бе надраскано: „За Бога, идвайте бързо! П. Т.“

— Да вървим приятелю, явно случаят е спешен.

След четвърт час бяхме пред къщата на доктора. Той сам ни отвори с разстроено лице.

— Боже Господи! — извика той, притискайки с длани слепоочията си.

— Какво има?

— Блесингтън се е самоубил!

Холмс подсвирна.

— Обесил се е тази нощ.

Влязохме и лекарят ни заведе в една стая, очевидно приемна.

— Толкова съм разстроен, че не знам какво правя — извика той. — Полицаите са горе. Не съм на себе си.

— Кога узнахте?

— Тази сутрин. Към седем часа прислужничката влязла и го намерила да виси сред стаята. Завързал е въжето на куката, от която виси тежкият полилей, и е скочил от сандъка, който ви показа вчера.

Холмс остана за миг потънал в дълбок размисъл.

— Ако позволите, искам да се кача да погледна — и двамата тръгнахме по стълбите, следвани от доктора.

Гледката беше страшна. Споменах, че Блесингтън бе отпуснат човек. Сега, увиснал на куката, напълно бе изгубил човешки образ. Шията му бе опъната като на оскубано пиле, туловището под нея сякаш съвсем се бе сплуло. Облечен бе само с дълга нощна риза, изпод която нелепо стърчаха подпухнали глезени и усукани стъпала. До тялото стоеше чевръст полицейският инспектор и записваше нещо в бележника си.

— А, господин Холмс! — каза той, обръщайки се към приятеля ми. — Радвам се да ви видя.

— Добро утро, Ланър! — поздрави го на свой ред Холмс. — Нали няма да ме приемете като натрапник? Разказаха ли ви за случките, предшествали тая драма?

— Да, чух нещо.

— Имате ли вече някакво мнение?

— Доколкото разбирам, този човек е обезумял от страх. Снощи си е легнал, както можете да установите по дълбоката вдлъбнатина на леглото. Нали знаете, най-много самоубийства стават към пет часа сутринта. Изглежда, тогава се е обесил и той. Доста ясен случай според мен.

— Мога да кажа, че е умрял преди около три часа, съдейки по вкочанясването на мускулите — отбелязах аз.

— Нищо подозрително ли не видяхте в стаята? — запита Холмс.

— Една отвертка и няколко винта на умивалника. Май и доста е пушил тази нощ. Намерих четири фаса от пури.

— Хм! — каза Холмс. — А цигаре?

— Не.

— Табакера?

— Намерих я в джоба на палтото на Блесингтън.

Холмс отвори табакерата и помириса последната пура в нея.

— Охо, хаванска. Другите са далеч по-евтини — от ония, които холандците внасят от източноиндийските си колонии. Обикновено ги продават в сламена обвивка и са по-тънки в края.

Той огледа още веднъж фасовете и ги измери с джобна линийка.

— Две са изпушени с цигаре и две без цигаре — каза той. — Крайчетата на първите две са отрязани с не особено остър нож, а на другите са били отхапани със здрави зъби. Не е самоубийство, господин Ланър, а добре обмислено и хладнокръвно извършено убийство.

— Не е възможно! — извика инспекторът.

— Защо?

— Защо някой ще седне да убива човек по толкова неудобен начин?

— Точно това трябва да разберем.

— Как са влезли?

— През главния вход.

— Сутринта беше заключен.

— Значи заключили са го след убийците.

— Откъде знаете?

— Видях следите им. След минута ще мога да ви дам допълнителни сведения.

Той отиде до вратата, завъртя дръжката и заоглежда всичко по неговия методичен начин. Извади ключа, стърчащ от вътрешната страна, и изследва подробно и него. Едно по едно на оглед бяха подложени креватът, килимът, столовете, камината, мъртвото тяло, дори връвта. Накрая помоли двама ни с инспектора да помогнем, тримата свалихме тялото и го положихме почтително на чаршафа.