Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

Холмс се засмя, потри ръце и каза:

— Забележително! Забележително! А сега искам да ви попитам, драги Макдоналд, дали това приятно и вълнуващо събеседване е станало, както предполагам, в кабинета на професора?

— Да, там бяхме.

— Хубава стая, нали?

— Много хубава, направо красива, господин Холмс.

— Вие седяхте пред писалището му, нали?

— Точно така.

— Слънцето светеше в очите ви, а неговото лице беше в сянка, нали?

— Беше вечер, но, доколкото си спомням, лампата бе обърната към мен.

— Естествено. А забелязахте ли една картина над главата на професора?

— Малко неща убягват от погледа ми, господин Холмс. Може би съм се научил от вас. Да, видях тази картина, изобразява млада жена, подпряла главата си с ръце. Сякаш поглежда крадешком към зрителя.

— Художникът е Жан Батист Грьоз.

Инспекторът се постара да се престори на заинтригуван.

— Жан Батист Грьоз — продължи Холмс, като сключи пръсти и се облегна назад — е френски художник, чийто силен период е от 1750 до 1800 година. Разбира се, имам предвид професионалната му кариера. Днешната критика изцяло потвърждава високото мнение на съвременниците му за него.

По погледа на инспектора си личеше, че не може да се съсредоточи.

— А не е ли по-добре… — започна той.

— Тъкмо това правим — прекъсна го Холмс. — Всичко, което казвам, има много пряко и жизненоважно отношение към онова, което вие нарекохте Бърлстоунската загадка. В известен смисъл дори може да се приеме, че е нейната сърцевина.

Макдоналд се поусмихна и ме погледна умоляващо.

— Вашата мисъл е малко бърза за мен, господин Холмс. Изпускате по някой и друг момент и аз не мога да свържа останалото. За Бога, какво общо има между този някогашен художник и произшествието в Бърлстоун?

— Натрупването на знания е от полза за детективите — подхвърли Холмс. — Дори нещо тривиално, като факта, че през 1865 година на разпродажбата в Порталис картината на Грьоз, озаглавена „La Jeune Fille a l’Agneau 6 6 Момиче с агънце (фр.) — Б.пр. “, е била оценена на милион и двеста хиляди франка, значи за над четирийсет хиляди лири, може да наведе човек на определени размисли.

Май бе точно така. Инспекторът, изглежда, искрено се заинтересува. Холмс продължи:

— Позволете да ви напомня, че доходите на професора могат да се уточнят в няколко солидни справочника. Възлизат на седемстотин лири годишно.

— Тогава как е платил за…

— Именно! Как?

— Изумително! — замислено каза инспекторът. — Продължавайте нататък, господин Холмс. Крайно съм заинтригуван. Такава проницателност!

Холмс се усмихна. Като всеки истински артист винаги се радваше на неподправеното възхищение.

— Ами Бърлстоун? — попита той.

— Има време — каза инспекторът, като погледна часовника си. — Долу ме чака кабриолет, а до гара „Виктория“ са не повече от двайсет минути. Но да се върнем към картината. Вие май споменахте, господин Холмс, че сте се срещали с професор Мориарти.

— Не, не съм.

— Тогава откъде познавате къщата му?

— А, това е друг въпрос. Бил съм в дома му три пъти под различен претекст, тръгвайки си, преди той да се прибере. Първия път… Но май е по-добре да не разказвам за първия път на полицейски служител. А последния път си позволих и да прегледам книжата му. Резултатът беше съвсем неочакван.

— Намерихте компрометиращи материали, така ли?

— Нищо подобно. Тъкмо това ме изуми. Както и да е, сега разбирате защо портретът е от значение. Той е доказателство, че професорът е много богат човек. А как е натрупал богатството си? Не е женен. По-малкият му брат е началник на гара в Западна Англия. Професорът печели седемстотин лири годишно. А притежава картина на Грьоз.

— Е, и?

— Положително се досещате за връзката.

— Значи според вас той има големи доходи, които си осигурява по незаконен начин?

— Именно. Естествено, имам и други основания да мисля така, десетки дребни нишки, водещи сякаш към средата на паяжината, където се спотайва, без да помръдва, тази отровна твар. Споменах Грьоз само защото е попаднал в обсега на собствените ви наблюдения.

— Е, господин Холмс, признавам, че всичко това е интересно, повече от интересно, направо забележително. Но ако е възможно, да поизясним нещата. Откъде идват парите: от подправяне на документи, от фалшифициране на банкноти, от кражби с взлом?

— Познат ли ви е Джонатан Уайлд?

— Май съм чувал това име. Не е ли герой от роман? Нямам високо мнение за детективите от романите. Разгадават какво ли не, а ти не разбираш как го правят. Сякаш се постига с вдъхновение, а не с работа.