Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

Сякаш никое от приключенията ни не е започвало така внезапно и драматично, както случаят, свързан с Трите стрехи. Няколко дни не бях виждал Холмс и нямах представа, с какво се занимава. Тази сутрин той бе в приказливо настроение. Тъкмо се бях отпуснал в удобното кресло до камината срещу приятеля ми, сгушен в другото с лула между зъбите, когато се появи посетителят ни, а всъщност по-точно би било да се каже, че връхлетя в стаята като разгневен бик.

Ако огромният негър, който нахълта, не бе заплашителен, щеше да изглежда комично с крещящия си възтесен костюм и бухнала оранжева вратовръзка. Широкото му лице със сплескан нос имаше нагло изражение, а в мрачните му очи проблясваше злоба, докато местеше поглед от приятеля ми към мен.

— Кой от двама ви, джентълмени, е г’син Холмс?

С разсеяна усмивка приятелят ми вдигна лулата си.

— А вие сте, значи? — негърът се приближи до масата с пъргава стъпка. — Вижте, г’сине, недей си пъха носа, дето не трябва, и остави хората да си вършат работата. Ясно?

— Много добре — каза Холмс — Продължавайте!

— Така ли? Добре било — разгорещи се здравенякът. — Хич няма да е добре, като те подредя хубавичко. Знам ги тия като теб, ама хич не изглеждат добре, след като са си имали работа с мен. Добре да го запомниш — и той навря големия си като парен чук юмрук под носа на моя приятел. Холмс го заразглежда отблизо с явен интерес.

— По рождение ли е такъв — попита той, — или става постепенно?

Не зная кое подейства по-убедително — леденият тон в гласа му или проскърцването на ръжена, който сграбчих. Тъй или иначе, свирепият ни посетител видимо поомекна.

— Е, добре, да не кажете, че не съм ви предупредил — заяви той. — Един приятел се интересува от Хароу, знаете за к’во говоря, и не иска да му се бъркате. Ясно? Вие не сте законът и аз не съм законът. Речеш ли да се навъртате там, и аз ще съм наблизо. Не забравяй го.

— И бездруго трябваше да се срещна с вас — подхвана Холмс. — Не ви предлагам да седнете, защото не ми харесва миризмата ви. Вие сте Стив Дикси, биячът, нали така?

— Точно така, г’син Холмс, знаете с кого си имате работа, така че мислете, преди да обижда.

— О, обидата е последното нещо, от което се нуждаете — каза Холмс, гледайки ужасните бърни на посетителя ни. — Но може би ще ми кажете нещо за убийството на младия Пъркинс недалеч от бар „Холбърн“… А, да не би да си тръгвате?

Когато негърът отново се извърна към нас, лицето му бе оловно.

— Няма да слушам такива работи — рече той. — Пък и к’во можех да направя с Пъркинс, г’син Холмс? Както тренирах на ринга Бул в Бирмингам, оня младок се довлече и сам си го изпроси.

— Добре, Стив, предполагам, че на съдиите ще разкажеш по-подробно — каза Холмс и додаде: — Доста неща знам за теб и за Барни Стокдейл…

— Тогава помогнете ми, за Бога, г’син Холмс…

— Достатъчно. Изчезвайте, ще ви повикам, когато ми потрябвате.

— Всичко добро, г’син Холмс. Нали няма да ми държите карез, дето така нахълтах и…

— Само ако ми кажете кой ви изпраща.

— То не е тайна. Оня г’син, дет’ го споменахте.

— А него кой го е наел?

— Да пукна, ако знам, г’син Холмс. Рече ми: „Стив, върви при г’син Холмс и му кажи да не си вре носа в Хароу, ако му е мил животът.“ Т’ва е, честна дума.

Без да каже дума повече, посетителят ни се втурна към вратата и изчезна също така внезапно, както се бе появил. С ведра усмивка Холмс изтръска пепелта от лулата си.

— Радвам се, че не се наложи да му чупиш празната глава, Уотсън, забелязах маневрата ти с ръжена. Както сам видя, оказа се безобиден здравеняк, слабоумен и лесен за сплашване. Той е от бандата на Спенсър Джон, замесена в една тъмна афера, която ще разнищя, когато имам повече време. Прекият му шеф Барни е малко по-обигран. Занимават се с побоища, изнудване и други тъмни дела. Искам да знам кой стои зад тях в този конкретен случай.

— Но защо се опитват да те сплашат.

— Щом някой е толкова заинтересуван, че да прибегне до подобни мерки, явно в Хароу става нещо, което нямам намерение да оставя така.

— Да, но какво?

— Тъкмо това се канех да ти съобщя, преди да ни прекъснат по този комичен начин. Прочети това писмо от госпожа Мабърли. Ако желаеш, ела с мен. Ще й телеграфираме, преди да тръгнем.

Уважаеми, господин Шерлок Холмс,

Обръщам се към Вас по повод на редица странни случки, свързани с дома ми. Бихме могли да обсъдим въпроса утре, когато Ви е удобно. Къщата е на няколко крачки от гара Уийлд. Ако не се лъжа, покойният ми съпруг, Мортимър Мабърли, беше един от първите Ви клиенти.