Ане Холт - Мъждене

Час: 08:47

Университетска болница „Грини“ (ГРУС), градчето Берюм, близо до Осло, Норвегия

Сара Цукерман се сепна при вида на мъжа със светлосиня, протрита пижама, и рязко спря. Летящата врата на операционната зала я удари по лявото рамо. Тя се усмихна, за да прикрие болезнената си гримаса. Оказа се излишно: той още не я бе забелязал.

Медицинската сестра тъкмо му помагаше да се премести от подвижното болнично легло върху операционната маса. Движенията на болния бяха вдървени като на доста по-възрастен от седемдесетте му години мъж. Предния ден пациентът отбеляза юбилея си със съвсем скромно тържество в болницата. Размъкнатата пижама му придаваше още по-уязвим вид и доктор Цукерман се поколеба дали да не излезе от залата. От четиридневния потискащ престой в болницата бе пострадала и гъстата му коса, иначе неизменно пригладена грижливо назад. Докато се качваше на операционната маса, той наведе глава и над пижамата лъсна тилът му.

Неузнаваем, старчески тил.

От гледката Сара Цукерман усети туптене във върховете на пръстите си и леко тръсна ръце. Над хлабавата яка на болничната му пижама пет сиви кичура коса, сплъстена от пот, се спускаха по кокалестия му гръб, толкова измършавял, че лопатките изпъкваха под тънкия памучен плат като остриета на кънки за лед.

Сара Цукерман притаи дъх и усети как пулсът й се ускорява.

Това беше грешка.

Би следвало друг колега да стои на нейното място в седма операционна зала: предпоследната от наредените една след друга осем зали с врати към два дълги коридора. Всеки от кардиолозите в болницата би се справил с операцията не по-зле от нея. Всъщност дори по-добре — така смяташе тя, — макар да не притежаваха нейния опит, професионалните й успехи, уменията й, средата и репутацията й. Сара Цукерман беше звезда, не, мегазвезда върху небе, по-голямо от небето над Норвегия, над Берюм, над малката провинциална болница, която наистина минаваше за голямо и модерно здравно заведение по тукашните стандарти, но не представляваше нищо в сравнение с някогашната й работна среда. В момента Сара Цукерман се славеше като най-добрата, най-великата, най-способната сред посредствените норвежки медици.

Да, безспорно беше грешка.

Трябваше да откаже.

Всъщност тя направи точно това: отказа .

И все пак Ерик Бернтсен — професор емеритус 1и доктор на медицинските науки — успя да наложи своето.

— Добро утро! — поздрави Сара Цукерман с неестествено висок и весел глас.

Само след броени минути й предстоеше да извърши операция, която макар и рутинна, при непредвидено усложнение можеше да отнеме живота на мършавия старик, когото някога бе смятала за въплъщение на мъжката сила. Пациентът осъзнаваше това по-добре от всеки друг.

Обърна лице към нея. Погледите им се срещнаха за миг, после тя пристъпи напред и се зае да проверява дебелия абокат 2в сгъвката на левия му лакът. През втори абокат, по-тесен, поставен върху опаката част на дланта му, във вените на пациента се вливаше прозрачна течност от банка, окачена на инфузионен статив.

Всичко, разбира се, беше наред.

— Напълно излишно е да разяснявам как протича операцията на специалист с твоята ерудиция — подхвана Сара Цукерман, — но заради специализантката Карита Сулхайм, която ще присъства…

Тя кимна към млада жена, застанала до вратата. Специализантката сякаш бе дошла да наблюдава не операция, а екзекуция. Стоеше изправена като войник и така притискаше гръб о стената, че още малко и тя щеше да поддаде.

— … ще започна с обичайните разяснения.

Сара Цукерман още се затрудняваше да гледа пациента в очите — хлътнали в черепа, жълто-кафяви и необикновено големи. Няколко посивели твърди косъмчета от черните му вежди стърчаха неизменно нагоре — понякога бодро, понякога зловещо. Сара познаваше добре погледа му: самоуверен, властен и леко арогантен. Именно тази лека арогантност Сара бе смятала за най-голямото му професионално достойнство. Той беше уникален, единствен по рода си като онези, с които Сара бе свикнала да общува преди да се завърне в Норвегия — нито го бе искала, нито бе допускала, че ще се случи. През 2002-ра, след нещастието, тя се прибра вкъщи. Дотогава Норвегия битуваше в мислите й като избледнял неканен спомен от младостта, към който изобщо не искаше да се обръща.