Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ст. 615: След мъчителното раздвоение между двете жени Елидюк страда от раздвоение и между двамата крале. В рицарския етичен кодекс щастието е възможно само ако има хармония между любовта към дамата и лоялността към сеньора.

Ст. 821: В оригинала се споменава и свети Климент. Според житията той бил хвърлен в морето, което се оттегля всяка година в деня на мъченическата му смърт, за да се поклонят богомолците на неговия гроб.

Ст. 973: Руменината на мнимата мъртва напомня за телата на покойниците, които не се разлагат — доказателство за тяхната святост. Вж. също ст. 1012–1016.

Ст. 1066: Мари прибягва до традиционната тема за животното (змия, невестулка), което познава билката за възкресяване, и за човека, който му я открадва, за да върне към живот свой близък покойник. За способността на невестулката да възкресява мъртвото си малко пишат Ришар дьо Фурнивал ( Любовен бестиарий , средата на XIII век) и Брунето Латини (Книга за съкровището, след 1260 г.). Редица романи от времето на Мари дьо Франс и малко след нея използват мотива за билката за възкресяване ( Персевал или Разказ за Граала , Дюрмар Уелсеца , Удер , Опасната гробница ).

Ст. 1088: Средновековната литература изобилства с подобни формулировки срещу жените. В устата на Гилядон фразата звучи по-скоро като цитат, отколкото като израз на дълбоко убеждение.

Ст. 1128: Вж. бел. към ст. 603.

Ст. 1176: Измежду новелите на Мари Елидюк единствена предлага християнски изход от трагичната ситуация в любовния триъгълник. В епическите поеми битува темата за воина, който основава манастир и прекарва старините си в него, за да изкупи своите грехове (например поемата Замонашването на Гийом , края на XII в.). Темата се среща и в друг вариант: героят или героинята изкупва в манастир греховна любов. Така постъпва съпругата на Артур, кралица Гениевра, за да търси опрощение за греховната си връзка с Ланселот ( Смъртта на крал Артур , ок. 1230).