Кейт Мортън: Пазителка на тайните

— Точно така — отговори той. — Познавам майка ти отдавна. Бяхме приятели. — Той се усмихна, а като видя усмивката му, Лоръл реши, че го харесва, и то не само заради кокошките.

Прозрението малко я засрами и тя каза:

— Ами влезте да почакате. Аз трябва да пооправя вътре.

— Добре. — Той я последва до къщата и свали шапката си, когато влязоха. Огледа стаята и със сигурност забеляза, че татко току-що е боядисал стените. — Родителите ти не са ли у дома?

— Татко е на полето, а мама отиде да вземе назаем един телевизор, за да гледаме коронацията.

— А, разбира се. Е, аз ще почакам тук, ако трябва да се заемаш с чистенето.

Лоръл кимна, но не помръдна от мястото си.

— Аз ще ставам актриса. — Изведнъж я връхлетя желание да му разкаже всичко за себе си.

— Я виж ти!

Тя кимна.

— Ами тогава ще трябва да се оглеждам за теб. Как мислиш, ще играеш ли в лондонските театри?

— О, да! — отвърна Лоръл и кимна самоуверено като възрастна. — Най-вероятно да, бих казала.

Мъжът се усмихваше, но в този миг лицето му се промени и Лоръл реши, че е заради нещо, което тя е казала или направила. Обаче забеляза, че той вече не гледа нея, а се взира зад гърба ѝ към сватбената снимка на мама и татко, която държаха на масата.

— Харесва ли ви? — попита го тя.

Той не отговори. Приближи се до масата, взе снимката и се взря в нея, сякаш не вярваше на очите си.

— Вивиан — промълви той и докосна лицето на мама.

Лоръл се намръщи и се зачуди какви ги говори той.

— Това е мама — обясни тя. — Казва се Дороти.

Мъжът погледна Лоръл и устата му се отвори, сякаш се канеше да каже нещо, но не го стори. Отново затвори уста и по лицето му плъзна усмивка, радостна усмивка, сякаш току-що е намерил отговора на някаква загадка и находката го прави едновременно тъжен и нещастен. Отново си нахлупи шапката и Лоръл разбра, че гостът се кани да си тръгва.

— Мама няма да се бави — объркано каза тя. — Отиде само до съседното село.

Той обаче не промени намерението си, запъти се към задната врата и излезе на яркото слънце под беседката с глициниите. Подаде ръка на Лоръл и каза:

— Е, посестримо в кокошите приключения, приятно ми беше да се запознаем. Приятно гледане на коронацията.

— Благодаря.

— Казвам се Джими, между другото, и ще се оглеждам за теб по лондонските сцени.

— Аз съм Лоръл — ръкува се тя с него. — Ще се видим там.

Той се засмя:

— Изобщо не се съмнявам. Правиш ми впечатление на човек, който умее да наблюдава с очите, ушите и сърцето, с всичко наведнъж.

Лоръл кимна важно.

Мъжът понечи да си тръгне, но спря и се обърна за последен път.

— Преди да си тръгна, Лоръл, можеш ли да ми кажеш щастливи ли са родителите ти?

Лоръл сбърчи носле, защото не беше сигурна какво точно има предвид той.

— Шегуват ли се един с друг, смеят ли се, танцуват ли?

Лоръл завъртя очи:

— О, да, постоянно.

— А татко ти мил ли е?

Тя се почеса по главата и кимна:

— И е забавен. Той разсмива мама, винаги ѝ прави чай и е спасил живота ѝ, знаете ли? Така се влюбили — мама паднала от една висока и стръмна скала, била уплашена, самичка и сигурно я грозяла смъртна опасност, но татко се гмурнал, въпреки че имало акули, крокодили, а сигурно и пирати, и я спасил.

— Нима?

— Ами да. А след това хапнали миди.

— В такъв случай, Лоръл — каза ѝ онзи мъж Джими, — значи баща ти е точно такъв човек, какъвто заслужава майка ти.

После той забоде поглед в ботушите си по своя печално щастлив начин и ѝ махна за довиждане. Лоръл го наблюдава как се отдалечава, но само за малко, защото после се замисли колко ли цигански колела трябва да направи, за да стигне чак до реката. А когато майка ѝ се прибра заедно със сестрите ѝ — с чисто нов телевизор в багажника, — тя вече почти беше забравила за мъжа, който беше идвал този ден и ѝ беше помогнал да прибере кокошките.

notes

Бележки

1

Имената на момичетата означават съответно лавър, роза, ирис, див люляк. — Б. пр.

2

Популярна стратегическа игра, първоначално с военен контекст. — Б. пр.

3

Букв. "сукалче" (англ). — Б. пр.

4

Отпратка към Сонет XVIII от У. Шекспир: "Обрулват бури майските цветя / и лятото е с договор нетраен". Прев. Евгения Панчева. — Б. пр.

5

"Питър Пан", прев. от англ. Боян Атанасов, Теодора Атанасова. — Б. пр.

6

Folie a deux (фр.) — лудост на двама, едно и също психично отклонение, споделено от двама души, обикновено в близки отношения. — Б. пр.