Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— До болка.

— И всичко, което прави, е подчинено на едно — на желанието й да спи с Кен Уилард. Когато върви по улицата, тя все едно, че отива да спи с Кен Уилард; когато изяжда храната си, то е, за да има сили да спи с Кен Уилард. Но нито в един момент вие не трябва да създавате впечатлението, че тя дори би си помислила да спи с Кен Уилард — освен ако те двамата не са свързани в свещен съюз. Срам ме е да ви разяснявам тези достойни за детската градина истини, но те някак си са се изплъзнали от разказа.

Той разтвори сценария и взе да го преглежда лист по лист. Бележките на мис Дулън щяха да бъдат напечатани на машина в пет екземпляра и щяха да им бъдат раздадени, но Джейн Мелъни също си водеше записки. Свел поглед надолу, Броука подпря с ръка челото си — той помнеше времето, „когато режисьорът значеше нещо тук“, когато сценаристите бяха просто съчинители на гегове или ентусиазирани, но плахи репортерчета, пропити от уиски; тогава режисьорът беше всичко. Нямаше разни организатори, нямаше Стар.

Чувайки името си, той се стресна и разтвори широко очи.

— Джон, няма да е зле, ако покатериш младежа на някой островръх покрив и го накараш да походи, като през цялото време камерата го следи. Може да се получи нещо интересно — не говоря за някакво чувство за опасност или напрежение, нищо определено, просто имаме сутрин и момче на покрива.

Броука се върна духом в стаята.

— Добре — каза той, — само намек за опасност.

— Дори и това не — възрази Стар. — Той не създава впечатление, че може да падне от покрива. След този кадър преминаваш направо към следващия.

— През прозореца — предложи Джейн Мелъни. — Той може да влезе в стаята на сестра си през нейния прозорец.

— Това е добър преход — съгласи се Стар. — Направо към сцената с дневника.

Сега вече Броука беше целият в слух.

— Ще го снимам отдолу — каза той. — После ще го накарам да се отдалечи от камерата, а тя ще остане неподвижна. Снимам го от разстояние. Той се отдалечава от камерата, а аз не го следвам. После го хващам в едър план и отново го карам да се отдалечи. Вниманието не е съсредоточено върху него — просто го снимам на фона на целия покрив и небето.

Тези кадри му харесаха, истински режисьорски кадри, каквито вече не се срещаха на път и под път. Може да използува кран — ще излезе по-евтино, отколкото да строи покрив в павилиона и да използува изкуствено небе. Ето нещо типично за Стар — истинското небе беше пределът. Броука достатъчно дълго беше работил с евреи, за да вярва в мита за тяхното скъперничество.

— В третия епизод го накарай да удари свещеника — каза Стар.

— Какво! — извика Уайли. — И католиците да ни хванат за гушата!

— Говорих с Джо Бройн. И друг път са били свещеници, без това да им е навреждало.

Той продължи да говори със спокойния си, равен тон, докато мис Дулън не погледна към часовника — тогава изведнъж спря.

— Много ли е това до понеделник? — попита той Уайли.

Уайли погледна Джейн и тя отвърна на погледа му, без да си даде труда дори да кимне. Той съзна, че с уикенда им е свършено, но сега се чувствуваше по-друг човек, отколкото когато влезе в стаята. Щом ти плащат по хиляда и петстотин на седмица, не си пестиш силите за извънредна работа, особено ако филмът ти е под въпрос. Уайли се беше провалил като „нещатен“ сценарист поради безгрижието си, но тук грижата имаше Стар — за всички тях. И той нямаше да се освободи от влиянието на Стар дори след като напуснеше кабинета му — достатъчно беше да се намира в пределите на студията. Усещаше в себе си някаква особено силна устремност. Това, което чуха преди малко от Стар, тази смесица от здрав разум, трезви чувства, сценична изобретателност и полунаивна представа за всеобщото благо, го вдъхнови да изпълни собствената си роля, да отнесе своя каменен блок на мястото му, ако ще трудът му предварително да е осъден на неуспех, ако ще резултатът да се окаже скучен като пирамида.

Джейн Мелъни наблюдаваше през прозореца рехавата върволица от хора, тръгнали към столовата. Тя щеше да си поръча обяд в своя кабинет и докато го чакаше, щеше да изплете мислено няколко интригуващи сцени. В един и петнадесет щеше да дойде човекът, който пренасяше контрабанда френски парфюми през мексиканската граница. Това не беше грях — така както едно време, при сухия режим, не беше грях да си купуваш забранен алкохол.

Броука гледаше как Райнмънд се подмазва на Стар. За него беше ясно, че Райнмънд прави кариера. Засега получаваше седемстотин и петдесет долара седмично, за да упражнява ограничената си власт над режисьори, сценаристи и актьори, които вземаха много повече. Беше обут в евтини английски обувки, купени от някой магазин близо до „Бевърли Уилшър“, и Броука се надяваше, че му убиват, но много скоро щеше да си поръчва обувки при Пийл и щеше да захвърли зелената си тиролска шапчица с перо. В сравнение с него Броука имаше години преднина. Във войната се беше отличил, но някак бе изгубил вътрешното си равновесие, откак бе позволил на Айк Франклин да го перне с длан през лицето.