Дженифър Донъли - Северно сияние

— Написала е прекрасни стихове, Клара — наежих се аз. — Някога чела ли си дори един?

— Не бих го сторила. Никога. Майка ми казва, че книгите й са неблагоприлични. Твърди, че са опасни.

Госпожица Уилкокс също бе казала веднъж, че книгите могат да бъдат нещо опасно. Но в подходящите ръце. Една книга би била опасна в ръцете на Клара Симс само ако удари с нея някого по главата.

— Мати, пилетата! — изкрещя Хенри.

— Ще се върна — заявих и се втурнах навътре. Отнесох пилетата и после направих още един курс за царевица, бисквити и бобена салата, като междувременно успях да избегна маса номер шест на предните стълби. Той отново прилагаше един от номерата си, като се навеждаше да изчисти несъществуваща прашинка от обувката си. Когато някое момиче повдигнеше полите си, за да не се спъне по стълбите, той се намираше в идеална позиция да се полюбува на глезените й.

В мига, когато се уверих, че Хенри разполагаше с всичко необходимо, отново се присъединих към Аби и момичетата Симс.

— Къде е Лу? — попитах, докато се оглеждах наоколо.

— Не си ли я забелязала още? — учуди се Аби.

— Не, защо?

Аби посочи към едно голямо кафяво буре. Там стоеше жилесто на вид момче с лоша подстрижка, което надигаше чаша с бира.

— Какво общо има той с Лу? — попитах.

— Мати, това е Лу.

— Боже, Аби! Какво е направила с косата си?

— Отряза я. Цялата. Все заплашва, че ще избяга. Ще ми се да го изпълни.

Приближих я в гръб.

— Какво правиш? — просъсках и дръпнах чашата.

— Пия бира. — Тя си я взе обратно и изгълта съдържанието й наведнъж, а после се оригна толкова шумно и продължително, че устните й се разтресоха.

Хванах я за китката.

— Луиза Ан Гоуки. Срам ме е заради теб!

— Не ме е грижа.

— Погледни си косата! Полуплешива си! Какво направи татко, като те видя?

— Нищо. Дори не забеляза. Никога нищо не забелязва. Пусни ме, Мат. — Тя освободи кльощавата си ръка от хватката ми и се стрелна към по-малките момчета на Лумис подобно на врабче, за да се присъедини към поредната им пакост.

— Какво й е? Да не е хванала краста? — Беше Ройъл. Предложи ми бисквита от чинията си. Аз я приех.

— Отрязала си е косата. Отново.

— Защо?

— Защото е ядосана. — Толкова ядосана, че ме плашеше. Започваше да става напълно необуздана. Защо татко не го е забелязал досега? Защо не е предприел нещо?

— Да не е защото не харесва цвета?

— Не, Ройъл, няма нищо общо с цвета — отвърнах нетърпеливо. — Свързано е с това, че изгубихме майка си, а после и Лотън… — Забелязах, че оглежда бобената си салата, а не мен, и се предадох. — Къде беше? — попитах.

— Да си взема нещо за хапване. И си поприказвах с Том.

— Той тук ли е?

— Том ли? Ето там е — отговори и посочи към верандата.

И той наистина беше там. Подпираше се на една колона и разискваше нещо с Чарли Еклър.

Ейда трябва да се е заблудила, помислих си. В края на краищата брат й не беше видял разправията, а само беше чул. Може би е сбъркал. Може би Марта се е карала с някого друг, а не с Ройъл.

— Няма да е добре, ако баща ти разчисти северната част от земята си — отбеляза Ройъл, докато преглъщаше парче пай. — Спомена, че обмислял да го стори.

— Няма ли да е добре? Защо не? — попитах разсеяно, като въпреки волята си все още търсех Марта с поглед.

— Онзи ден ходих за горски плодове. Там, където нашата земя се среща с вашата и на Хъбард. Разполага с много хубави боровинкови храсти. Трябва да ги запази. Летовническите селища ги купуват за пайове, палачинки и други такива.

Мини, която беше успяла да се откачи за малко от Джим, се присъедини към нас. Също Ейда и Фран. Започнаха да обсъждат кой с кого е и къде се намира, а Ройъл се почувства неловко от толкова много женско бъбрене и отиде да говори с брат си.

— О, той е толкова красив, Мати — въздъхна Ейда в мига, щом той се отдалечи достатъчно, че да не я чуе. — Как успя да го хванеш?

Ейда не целеше нищо лошо с въпроса си, но въпреки това, изречен на глас, той ме накара да се чувствам притеснена. Аз самата често се чудех същото.

— Позволила му е да я целува, докато са се возили на лодка по езерото Биг Мус, ето как — отбеляза закачливо Фран.

— Откъде знаеш? Със сигурност те нямаше там — отговорих аз.

Фран се усмихна широко.

— Не прави любов в провинцията, Мат. Защото там и картофите имат очи…

— А царевицата има уши — довърши Ейда и се изкикоти.

— Не след дълго тя ще бъде Мати Лумис — заяви Мини. — Вече определихте ли дата? Обзалагам се, че ще бъде преди Нова година. Обзалагам се, че ще си омъжена, преди да е прибрано сеното. Сигурна съм в това.