Джон Фаулз - Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)

Едната от жените беше мандраджийката. Другата бе мисис Феърли.

— Това е чудовищно! Чудовищно! Не мога да повярвам, че не е загубил ума си.

— Загубил е само чувството си за мярка. А това не е съвсем същото.

— Но защо точно сега!

— Мила моя Тина, Купидон е прочут с това, че не зачита интересите на другите.

— Много добре знаеш, че Купидон няма нищо общо с тази работа.

— Боя се, че само той е виновен. Сърцата на старците са най-влюбчиви.

— Аз съм виновна. Знам, че не ме одобрява.

— Хайде, хайде, не говори празни приказки.

— Не са празни. Много добре знам, че за него аз съм дъщеря на търговец.

— Успокой се, мило дете.

— Заради теб се ядосвам.

— Чудесно. Тогава ме остави сам да се ядосвам.

Настана тишина, която ми дава възможност да поясня, че този разговор се водеше в задния салон на леля Трантър. Чарлс стоеше до прозореца с гръб към Ърнестина, която все още със сълзи на очи седеше и мачкаше дантелената си кърпичка с отмъстителен вид.

— Знам колко много обичаш Уинсиът.

За отговора на Чарлс можем да правим само догадки, тъй като в този миг вратата се отвори и леля Трантър поздрави Чарлс с доволна усмивка.

— Много скоро се върна!

Беше девет и половина вечерта на същия ден, в който видяхме Чарлс да слиза с файтона в Уинсиът.

Чарлс едва-едва се усмихна.

— Бързо приключихме… работата си.

— Случило се е нещо ужасно и позорно. — Леля Трантър погледна с уплаха трагичното и оскърбено лице на племенницата си, която продължи: — Чарлс е лишен от наследство.

— Лишен от наследство!

— Ърнестина преувеличава. Просто чичо ми е решил да се ожени. Ако има щастието да се сдобие със син и наследник…

— Щастието!… — Ърнестина стрелна Чарлс с попарващ поглед.

Леля Трантър гледаше смаяна ту единия, ту другия.

— Но коя е… дамата?

— Казва се мисис Томкинс, мисис Трантър. Вдовица е.

— И достатъчно млада да народи дузина синове.

Чарлс се усмихна.

— Едва ли. Но е достатъчно млада, за да му роди син.

— Познавате ли я?

Ърнестина изпревари Чарлс с отговора.

— Тъкмо това е най-позорното. Само преди два месеца чичо му се подиграваше с тази… жена в едно писмо до Чарлс. А сега пълзи в краката й.

— Мила Ърнестина!

— Не ме прекъсвай! Това на нищо не прилича! След толкова години…

Чарлс си пое дълбоко дъх и се обърна към леля Трантър:

— Научих, че е от много добро общество. Съпругът й бил полковник от Четиридесети хусарски и я оставил добре осигурена. Очевидно не може да става дума за брак по сметка. — Унищожителният поглед на Ърнестина ясно показваше, че според нея става дума точно за това. — Казаха ми, че била много красива жена.

— И сигурно ходи на лов с хрътки.

Той мрачно се усмихна на Ърнестина, която намекваше за черната точка, вписана в тефтера на чудовищния чичо за нейна сметка.

— Сигурно. Но това все още не е някакво престъпление.

Леля Трантър се отпусна в един фотьойл и отново затърси по лицата на двамата млади — както винаги в такива случаи — някакъв лъч надежда.

— Но той не е ли твърде възрастен да има деца?

Чарлс леко се усмихна на простодушието й:

— Той е на шестдесет и седем, госпожо. Не е много стар.

— Въпреки че тя е достатъчно млада да му бъде внучка.

— Мила ми Тина, при такива обстоятелства човек трябва само да запази достойнството си. Затова, моля те, бъди така добра да не се гневиш. Трябва да приемем случилото се колкото може по-благосклонно.

Ърнестина го погледна и разбра, че е много притеснен — трябваше да смени ролята. Изтича до него, грабна ръката му и я приближи до устните си. Той я притегли до себе си и я целуна по главата, но не се остави да бъде залъган — една и съща жена може да бъде и котенце, но и дива котка. И макар да не намираше точната дума за начина, по който Ърнестина прие изненадващата и неприятна новина, поведението й явно не бе на истинска дама. От двуколката, докарала го от Екситър, той бе скочил направо в къщата на леля Трантър; очакваше нежност и съчувствие, а не ярост, независимо че тази ярост бе предназначена да поласкае собствените му чувства. Да, Ърнестина сигурно не се досещаше, че един джентълмен не може никога да проявява гнева, който тя му приписваше. В тези първи минути нещо у нея твърде силно му напомни, че е дъщеря на търговец, която е измамена в сделка, и че й липсва унаследената невъзмутимост, аристократична изисканост, която не позволява на неуспехите в живота да оказват влияние върху добрия тон.