Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

Въпросът сега беше дали има спирачки.

Колата не намаляваше. Дори ускоряваше с приближаването си.

Най-накрая предприе маневра в стил Старски и Хъч и спря точно пред нас, а задните гуми изсвистяха върху горещия асфалт.

Отстрани на колата беше написано „Кралска полиция на Търкс и Кайкос“.

Хвърлих поглед към Кевин, чийто вид подсказваше, че е готов всеки момент да подмокри белите си ленени панталонки.

— Няма вероятност господин Бреслоу да е ангажирал ескорт, нали? — попитах.

Кевин поклати отрицателно глава.

Аз също поклатих глава.

Дотук с тайното ми разследване. Очевидно щях да се срещна с полицията малко по-скоро, отколкото предполагах.

Споменах ли колко беше горещо?

Добре дошъл в Търкс и Кайкос, О’Хара.

Началникът на полицията Джоузеф Елдридж, чиято юрисдикция покриваше всеки квадратен сантиметър от четирийсетте острова и рифа, съставляващи Търкс и Кайкос, запали пурета зад безупречно чистото си бюро и се загледа в мен, сякаш знаеше нещо, което ми бе неизвестно.

Несъмнено беше така. Ето защо бях „ескортиран“ от летището право до неговия кабинет.

Освен него в стаята имаше още двама души: председателят на комитета по туризма и заместник-началникът на полицията.

Така и не разбрах имената им, но това беше без значение. Те седяха встрани и не демонстрираха желание да участват в разговора. Диалогът се водеше изключително между Елдридж и мен.

— Не знаех какво да очаквам от господин Бреслоу — започна Елдридж. — Само, че нещо ще се появи. Или вероятно би трябвало да кажа някой.

Очевидно състоянието и репутацията на Бреслоу го бяха изпреварили. Усмихнах се:

— Винаги е за предпочитане да бъде някой, нали така?

Елдридж се облегна на стола си и се разсмя. Малко приличаше на по-възрастна версия на Дензъл Уошингтън, а гласът му напомняше този на Джеймс Ърл Джоунс. В крайна сметка изглеждаше приятен човек.

Но като че ли границата между да съм добре дошъл или не в Търкс и Кайкос беше доста тънка, а аз бях предприел каскада и се бях приземил като цирков акробат.

— Е, какво възнамерявате да правите по време на престоя си? — попита той.

Щом Елдридж беше достатъчно умен да предвиди, че Бреслоу ще наеме частен детектив, а също така и да провери графика на всички пристигащи частни самолети, докато открие този, който е собственост на Бреслоу, нямаше да го дразня. Като оставим настрана обстоятелствата в личния ми живот, аз бях агент от ФБР, Бюрото ми беше дало „отпуск“ и се опитвах да помогна на човек, претърпял съкрушителна загуба.

Точно това му казах и добавих:

— Тук съм, за да се уверя, че по време на разследването не е останал и един непреобърнат камък. В това няма нищо лошо, нали?

Елдридж кимна.

— Носите ли огнестрелно оръжие? — попита той.

— Не.

— От ФБР наясно ли са, че сте тук?

— Да.

— Сам ли работите?

— Зависи.

— От какво?

— От склонността ви да споделите информация с мен — отговорих. — За начало, какво е разкрило разследването ви досега? Заподозрени? Резултати от аутопсиите?

Елдридж тръсна пуретата в голяма раковина на бюрото си, която служеше за пепелник. Имаше да взема решение.

От една страна, можех да му помогна в разследването. Вероятно не разполагаше с подчинен с моето минало и опит. От друга страна, бяхме се запознали току-що. Можеше да се окажа някой луд за връзване. А, да попитам, шефът ми дали спомена, че посещавам психоаналитик, началник?

Елдридж поседя втренчен в мен, след това отмести поглед към двамата мъже, застанали до стената. Това беше първият момент, в който им обърна някакво внимание.

Може би се дължеше на начина, по който ги погледна, а може и планът да е бил такъв още от самото начало, но двамата се изправиха на мига и излязоха от стаята като закачени един за друг.

Сега имах Елдридж изцяло на свое разположение.

Или може би беше обратното.

Гледах как Елдридж дръпва отново от пуретата си, а димът излизаше между устните му в идеална тънка струя.

— Агент О’Хара, какво забелязахте пред кабинета ми при пристигането си? — попита той.

— Тълпа репортери от цял свят — отговорих. — Дори и от Близкия изток.

— И как ви се сториха?

— Гладни — казах. — Като глутница вълци, които не са яли достатъчно през последните четирийсет и осем часа. И преди съм виждал подобна гледка.

Той се усмихна.

— Да, точно така. Затова не приемайте лично факта, че не мога да разкрия подробности от разследването. Ако не по друга причина, поне ми се иска да вярвам, че съм се поучил от чуждите грешки.