Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Да кажем, че имаше разминаване в мнението кой би следвало да присъства на погребение.

— Значи Слоун не би се зарадвал да ви види в борда, така ли?

— Ако убийството беше нещо законно, вече да съм мъртвец.

Бишара извади своята чекова книжка.

— Кое е любимото ви благотворително дружество?

Себ не беше подготвен за подобен въпрос.

— Бойскаутите.

— Защо ли не се учудвам — с усмивка рече Бишара, докато написваше чек не за сто, а за хиляда паунда. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас, мистър Клифтън — каза той, докато му го връчваше. — Имам чувството, че ще се срещнем отново.

Себ стисна протегнатата ръка и се канеше да си тръгне, когато Бишара попита:

— Кое е особеното нещо, което е общо помежду ни?

— Най-древната професия. Само че в моя случай е била баба ми, а не майка ми.

— Какво мисли сър Едуард за шансовете ви да спечелите делото? — попита майорът, докато Вирджиния му наливаше втори джин с тоник.

— Стопроцентово е сигурен, че не можем да изгубим. Точните му думи бяха, че делото ни е в кърпа вързано и е убеден, че журито ще ми отсъди значително обезщетение, вероятно около петдесет хиляди.

— Добра новина — каза Фишър. — Ще ме призовава ли като свидетел?

— Не, каза, че няма нужда от вас, макар да смята, че има вероятност другата страна да ви призове. Но вероятността е малка.

— Подобно нещо може да се окаже смущаващо.

— Не и ако се придържате към простото твърдение, че сте били мой професионален съветник, когато става дума за борси и акции, и че не съм проявявала особен интерес към подробностите, тъй като съм се доверявала на преценката ви.

— Но ако го направя, някой може да предположи, че аз съм се опитвал да срина компанията.

— Ако са толкова глупави да започнат да задават въпроси в тази посока, сър Едуард ще напомни на съдията, че не сте страна по делото, и тъй като сте член на Парламента, мистър Трелфорд бързо ще даде задна.

— И казвате, че сър Едуард е сигурен, че не можете да изгубите? — с известно съмнение попита Фишър.

— Твърди, че ако всички следваме партийната линия, ще се приберем живи и здрави.

— И не смята за много вероятно да ме призоват?

— Би се изненадал, ако го направят. Аз обаче смятам — продължи Вирджиния, — че ако получа петдесет хиляди, както предполага сър Едуард, следва да разделим сумата. Помолих адвокатите си да напишат споразумение в този смисъл.

— Много щедро от ваша страна, Вирджиния.

— Не повече от онова, което заслужавате, Алекс.

Когато телефонът иззвъня, Себастиан беше във ваната. Само един човек би го потърсил толкова рано сутрин. Дали да изскочи от банята и да изтича в хола, като остави мокра диря след себе си, или да се изкъпе на спокойствие, тъй като майка му със сигурност щеше да се обади отново след няколко минути? Остана.

Оказа се прав — телефонът иззвъня отново, докато се бръснеше. Този път Себастиан излезе в хола и вдигна.

— Добро утро, майко — каза той, преди тя да е успяла да каже нещо.

— Съжалявам за ранното обаждане, Себ, но се нуждая от съвета ти. Как според теб да гласувам, когато Дезмънд Мелър се кандидатира за заместник-председател?

— Не съм размислил, откакто обсъдихме въпроса снощи, майко. Ако гласуваш срещу Мелър и той спечели, това ще подкопае позицията ти. Ако се въздържиш и резултатът излезе равен, ще имаш решаващ глас. Но ако гласуваш за него…

— Никога не бих го направила.

— В такъв случай имаш два избора. Лично аз бих гласувал против, така че ако изгуби, да няма друг избор, освен да подаде оставка. Между другото, Рос Бюканан не е съгласен с мен. Той мисли, че трябва да се въздържиш и да си запазиш възможни ходове. Но едва ли е нужно да ти напомням какво стана миналия път, когато постъпи така по времето, когато Фишър се кандидатира за председател.

— Сега е различно. Мелър ми даде думата си, че няма да гласува за себе си.

— Писмено ли?

— Не — призна Ема.

— В такъв случай не бих разчитал на думата му.

— Да, но ако…

— Мамо, ако не се дообръсна, няма да получиш дори моя глас.

— Да, извинявай. Ще си помисля върху това, което ми каза. Ще се видим на срещата на борда.

Докато затваряше, Себ се усмихна. Разговорът беше пълна загуба на време, тъй като той знаеше, че тя вече е решила да се въздържи. Погледна си часовника. Оставаше му време колкото да излапа една купа мюсли и да си свари яйце.

— Какво каза той? — попита Хари, докато подаваше на жена си чаша чай.

— Че трябва да гласувам против, но че Рос смята, че е по-добре да се въздържа. Така че не знам.