Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Но те работеха като екип, за да сринат компанията.

— Напълно възможно, но когато тя се изправи пред съда, сър Едуард ще й зададе въпроса, чийто отговор сте избегнали. Кого имахте предвид, лейди Вирджиния, когато казахте… — мистър Трелфорд побутна полукръглите си очила и прочете точните думи, — „вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?“.

— Но Седрик Хардкасъл не се опитваше да постави компанията на колене. Точно обратното. Той се опитваше да я спаси, както би обяснил лично, ако можеше да застане на мястото на свидетеля.

— Ще го кажа колкото се може по-деликатно предвид обстоятелствата, мисис Клифтън, но изпитвам облекчение, че другата страна не може да призове мистър Хардкасъл, защото ние определено не бихме го направили.

— Но защо? Той беше изключително почтен и честен човек.

— В това няма съмнение. Но сър Едуард ще посочи, че мистър Хардкасъл е правил абсолютно същото, в което вие обвинявате лейди Вирджиния.

— С намерението да спаси компанията, а не да я постави на колене.

— Възможно е, но вече ще сте изгубили както спора, така и делото.

— И все пак ми се иска да беше жив — въздъхна Ема.

— А сега трябва да запомните начина, по който казахте тези думи, мисис Клифтън, защото искам заседателите да мислят за вас точно така, докато обмислят решението си.

— Не очаквам с нетърпение това дело — каза Ема.

— В такъв случай може би ще е по-разумно да помислите за извънсъдебно уреждане.

— Защо да го правя?

— За да избегнете процеса и целия шум, който ще се вдигне около него, и да се върнете към нормалния си начин на живот.

— Но това означава да призная, че тя е права.

— Изявлението ви ще бъде съставено внимателно — „разгорещен, може би малко безразсъден момент, за което поднасяме искрените си извинения“.

— А финансовата страна на въпроса?

— Ще трябва да платите нейните разходи, моя хонорар и малко дарение на благотворителна организация по ваш избор.

— Повярвайте, ако тръгна по този път, Вирджиния ще го приеме като знак за слабост и ще бъде още по-твърдо решена да отнесе иска в съда — каза Ема. — Тя не иска случаят да приключи тихо, а да бъде оправдана в съда и в пресата, за предпочитане със заглавия, които да ме унизяват дни наред.

— Възможно е, но професионално задължение на сър Едуард ще бъде да й постави алтернативата — ако изгуби делото, тя ще трябва да плати вашите разходи, както и неговия хонорар. А ви уверявам, че при сър Едуард Мейкпийс няма нищо евтино.

— Вирджиния няма да се вслуша в съвета му. Тя не вярва, че е възможно да изгуби, и мога да го докажа.

Мистър Трелфорд се облегна и заслуша внимателно клиентката си. Когато тя приключи, той за първи път повярва, че може би наистина имат шанс за успех.

Себастиан слезе от колата и даде на портиера ключовете и банкнота от един паунд. Докато изкачваше стъпалата към входа на „Клеърмонт“, му отвориха вратата и той се раздели с втора банкнота.

— Член ли сте, сър? — попита елегантно облеченият мъж зад рецепцията.

— Не — отвърна Себ и този път подаде тайно банкнота от пет паунда.

— Просто подпишете тук, сър — каза мъжът и завъртя някакъв формуляр към него.

Себ се подписа там, където сочеше пръстът му, и получи временна членска карта.

— Главната игрална зала е горе отляво, сър.

Себ тръгна по широкото мраморно стълбище, като се възхищаваше на ослепителния полилей, маслените картини и дебелия мек килим. Милионерите трябваше да бъдат накарани да се чувстват като у дома, в противен случай не биха били склонни да се разделят с парите си.

Влезе в игралната зала, но не се огледа, тъй като искаше присъстващите да си помислят, че това е обичайното му свърталище. Тръгна към бара и седна на един висок кожен стол.

— Какво ще желаете, сър? — попита барманът.

— Кампари и сода — каза Себ, тъй като в този клуб със сигурност не предлагаха наливна бира.

Когато питието се появи пред него, той извади портфейла си и постави един паунд на бара.

— Не е необходимо, сър.

Заведения, в които не плащаш за питието си, трябва да покрият загубите си по никакви други начини, помисли си Себ и остави банкнотата на бара.

— Благодаря, сър — каза барманът, а Себ се обърна и бавно огледа „другите начини“.

В дъното на помещението имаше две маси за рулетка; ако се съдеше по големите купчини чипове и безизразните лица, играчите бяха редовни посетители. Никой ли не им беше обяснил, че така всъщност плащат за мраморното стълбище, маслените картини, полилея и безплатните питиета? Погледът му се премести върху масите за блекджек. Поне там шансовете бяха малко по-добри, защото ако можеш да броиш свалените карти, можеш дори да победиш — но само веднъж, защото след това никога няма да ти позволят да стъпиш в клуба. Казината обичат победителите, но не и онези, които печелят непрекъснато.