Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Но след като спечелиш…

— Ако спечеля.

— С нетърпение очаквам да застана на свидетелското място и да разкажа на журито някои домашни истини за Вирджиния.

— Няма да те призоваваме, Джайлс — тихо каза Ема.

— Но аз знам за Вирджиния повече от…

— Точно от това се тревожи адвокатът ми. Че след няколко добре подбрани думи от бившия й съпруг заседателите могат да я съжалят. Адвокатът ми мистър Трелфорд твърди, че нейният адвокат сър Едуард Мейкпийс няма да се посвени да повдигне въпроса за втория ти развод и какво е довело до него.

— Тогава кого ще призовеш?

— Майор Алекс Фишър.

— Но той няма ли да е свидетел на противната страна?

— Мистър Трелфорд не мисли така. Фишър би могъл да е толкова проблем за тях, колкото и за нас.

— Тогава може би ще ме призове другата страна? — с надежда предположи Джайлс.

— Да се надяваме, че няма да го направи.

— Бих платил солидна сума да видя Фишър на мястото на свидетеля — каза Джайлс, подминавайки подмятането на Ема. — Напомни на мистър Трелфорд, че той има много къс фитил, особено ако не получава уважението, което си мисли, че заслужава. И това е още повече в сила сега, след като влезе в Парламента.

— Същото може да се каже за Вирджиния — каза Хари. — Тя няма да се сдържи да напомни на всички, че е дъщеря на граф. А сред съдебните заседатели няма да има много графове.

— Само че би било също толкова глупаво да подценяваме сър Едуард — каза Джайлс. — Ако позволите да цитирам описанието на Тролъп на друг адвокат, той е „блестящ като диамант и също толкова режещ и твърд“.

— И на мен ще са ми нужни същите качества на срещата на борда следващия месец, когато ще изляза на ринга с Мелър.

— Имам чувството, че Мелър и Вирджиния работят заедно — каза Джайлс. — Двете събития съвпадат по особено удобен начин.

— Да не забравяме и Фишър — добави Хари.

— Реши ли дали ще се изправиш срещу него на следващите избори? — попита Ема.

— Може би е време да ви кажа, че Харолд Уилсън ми предложи място в Камарата на лордовете.

— Поздравления! — възкликна Ема, скочи от стола и прегърна брат си. — Най-сетне и малко добри новини.

— И аз отказах.

— Какво си направил?

— Отказах. Казах му, че искам да направя още един удар в Бристолското пристанище.

— И още един удар по Фишър, естествено — рече Хари.

— Това може и да е част от причината — призна Джайлс. — Но ако ме победи отново, ще съм дотам.

— Мисля, че си се побъркал — рече Ема.

— Същото ми го каза и преди двайсет и пет години, когато обявих, че смятам да се кандидатирам за Парламента.

— Като социалист — напомни му Ема.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Себастиан е съгласен с теб — засмя се Джайлс.

— Това означава ли, че си го виждал след като се върна от Ню Йорк? — попита Хари.

— Да. И преди да попиташ, той млъкна в мига, в който повдигнах темата.

— Жалко — каза Хари. — Такова чудесно момиче.

— Но мога да ти кажа също, че когато се отбих в кабинета му да го взема да обядваме, зърнах на стената зад бюрото му детска рисунка, която не бях виждал преди. Беше озаглавена „Мама“ и бих могъл да се закълна, че е нарисувана от ръката на Джесика.

— Мой портрет ли? — попита Ема.

— Не, точно това е странното — рече Джайлс. — Не твой, а на Саманта.

— Слоун ти е предложил десет паунда на акция? — изненада се Рос Бюканан. — Но в това няма никакъв смисъл. Тази сутрин акциите на „Фартингс“ вървят за два паунда и осем шилинга.

— Просто се опитваше да открие какъв е лимитът ми — каза Себ. — Щом разбра, че не проявявам интерес, се призна за победен и изгуби самообладание.

— Това едва ли е изненада. Но защо така отчаяно е искал да сложи ръка на твоите шест процента?

— И как точно пасват Мелър и Фишър?

— Долен съюз, който е замислил нещо лошо, това е сигурно.

— В книгата за посетители имаше и едно друго име, което би могло да ни даде отговора. Да сте попадали някога на човек, наречен Хаким Бишара?

— Не съм се срещал лично с него — отвърна Рос. — Но бях на една негова лекция в Лондонското училище по икономика и бях много впечатлен. Турчин, но е учил в Бейрут. Получил най-високите оценки на приемните изпити за Оксфорд, но не му предложили място.

— Защо?

— Решили, че е мамил. В края на краищата как може момче на име Хаким Бишара, син на турски търговец на килими и сирийска проститутка, да бие каймака на английската образователна система? Затова вместо в Оксфорд отишъл в Йейл и след като завършил, спечелил стипендия в Харвардското бизнес училище, където сега е хоноруван преподавател.