Джеффри Арчер - По-силно от меча

Ако Слоун беше дракон, в момента от ноздрите му щяха да бълват пламъци.

— Ами ако ти бях предложил десет паунда за акция?

Слоун явно не се контролираше, така че Себ реши да метне втора граната.

— Тогава щях да започна да си мисля, че слуховете са верни.

— Какви слухове? — остро попита Слоун.

Дали да не рискува с още една граната?

— Защо не питаш Дезмънд Мелър и Алекс Фишър какви са ги замислили под прикритието на банката ти?

— Откъде знаеш…

Гранатата беше гръмнала в лицето на Слоун, но Себ не се сдържа и метна още една.

— Имаш много врагове на Скуеър Майл и дори един-двама в собствения си кабинет.

— Време е да си тръгваш, Клифтън.

— Да, определено си прав. Но очаквам с нетърпение да видя теб и колегите ти на срещата на борда следващия месец. Имам много въпроси към тях и особено към мистър Мелър, който, изглежда, няма нищо против да открие играта и за двата отбора.

Слоун не помръдна, но зачервените му бузи показваха, че поредната граната е гръмнала.

Себ се усмихна за първи път, стана и понечи да си тръгне, когато Слоун също метна граната.

— Боя се, че известно време няма да се виждаме, Себастиан.

— Защо? — попита Себ и се обърна.

— Защото на последната среща приехме резолюция, според която всеки, който иска да влезе в борда, трябва да притежава десет процента от акциите на компанията.

— Не можеш да го направиш — решително рече Себ.

— Мога и го направих — отвърна Слоун. — И съм сигурен, че ще останеш доволен да научиш, че мистър Крейг, главният отговорник по съответствието в Централната банка, даде благословията си на единодушната ни резолюция. Така че ще се видим след около пет години. Но не тръпни в очакване, Себ, защото ако се сдобиеш с десет процента, можем просто да приемем нова резолюция.

— Колко време възнамеряваш да прекараш в Русия? — попита Джайлс, когато Хари стана от масата и поведе гостите си към кабинета за кафе.

— Само няколко часа, най-много с едно преспиване.

— Защо ще ходиш отново там? Никой не ходи там за втори път, освен ако няма адски основателна причина.

— Отивам да пазарувам.

— Париж, Рим, Ню Йорк… — каза Джайлс. — Но никой не ходи да пазарува в Русия, ако не се броят местните.

— Освен ако в Русия няма нещо, което не можеш да си купиш в Париж, Рим или Ню Йорк? — предположи Ема, докато наливаше кафе на брат си.

— О, колко съм несъобразителен. Трябваше да се сетя, че Хари току-що се върна от Щатите и че Харолд Гинзбърг не е единственият, с когото се е срещал. Инспектор Уоруик не би пропуснал подобна улика.

— Бих предпочел да пътувам след делото на Ема — каза Хари, без да обръща внимание на дедукцията на Джайлс, — но визата ми изтича след две седмици, а от руското посолство ме предупредиха, че може да има шестмесечно забавяне преди да ми издадат нова.

— Само внимавай — каза Джайлс. — Възможно е руснаците да си имат свой инспектор Уоруик, който да седи и да те чака. — След собствения му опит в Източен Берлин Джайлс се съмняваше, че Хари ще стигне по-далеч от митницата, но отдавна беше приел, че няма надежда да разубеди зет си, щом си е наумил нещо.

— Ще вляза и ще изляза преди да са се усетили — каза Хари. — Така че няма за какво да се безпокоиш. Всъщност много повече се тревожа за проблемите, пред които е изправена Ема.

— Да не искаш да ми кажеш, че онзи шарлатан е намерил двама директори, които са склонни да го предложат и подкрепят? — попита Джайлс.

— Да. Старото му приятелче Джим Нолс и още по-старото му приятелче Клайв Анскот.

— Но ако не успеят да го изберат, няма ли да бъдат принудени да подадат оставка? — попита Джайлс. — Това може да се окаже капан.

— Едва ли, ако успеят да го изберат — отвърна Хари.

— Защо? Какво е най-лошото, което може да направи Мелър, та дори да стане заместник-председател? — попита Джайлс.

— Може да предложи да се оттегля, докато не приключи делото — каза Ема. — За доброто на компанията.

— И така заместник-председателят ще стане действащ председател.

— Но само за няколко седмици — каза Хари. — Ти ще се върнеш на поста си, след като делото приключи.

— Не можеш да си позволиш да даваш поле за действие на Мелър — отсече Джайлс. — Щом престанеш да посещаваш срещите на борда, той ще намери начин да превърне временното положение в постоянно, можеш да си сигурна.

— Но би могла да откажеш да се оттеглиш дори ако той стане заместник — предложи Хари.

— Няма да имам избор, понеже ще ми се наложи през по-голямата част от месеца да се защитавам в съда.