Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Председателят ще ви приеме веднага, сър. Кабинетът му е на…

— Най-горния етаж — довърши Себ. — Благодаря.

След като излезе от асансьора на последния етаж, Себ бавно тръгна по коридора към стария кабинет на Седрик. Не разпозна никого и никой не позна него, в което нямаше нищо чудно, тъй като Слоун не си беше губил времето, а веднага се бе заел да прочисти „Фартингс“ от хората на Седрик.

Не му се наложи да чука на вратата, защото тя се отвори още докато беше на две крачки от нея.

— Радвам се да те видя, Себ — каза Слоун. — Доста време мина — добави той и го въведе в кабинета си, но не рискува да протегне ръка.

Първото нещо, с което кабинетът порази Себ, бе пълното отсъствие на следи от Седрик. Никакъв знак за трийсетгодишната му служба на банката. Никакъв портрет, снимка или табелка, които да напомнят на следващото поколение за постиженията му. Слоун не само го беше изместил напълно, но и го бе заличил като някакъв изпаднал в немилост съветски политик.

— Сядай — каза Слоун, сякаш се обръщаше към някой от младшите си служители.

Себ се вгледа внимателно в противника си. Беше наддал от последната им среща, но килограмите бяха ловко прикрити от добре ушития двуреден костюм. Едно нещо обаче си оставаше същото — неискрената усмивка на човек, с когото повечето хора от Сити не изпитваха особено желание да работят.

Слоун се настани зад председателското бюро и започна направо по същество, вместо да си губи времето с баналности.

— Себ, интелигентен човек като теб несъмнено вече се е досетил защо поисках да се видим.

— Предполагам, че смяташ да ми предложиш място в борда на „Фартингс“.

— Нямах предвид точно това. — Последва фалшив смях, който идеално си пасваше с неискрената усмивка. — Все пак от известно време беше ясно, че купуваш наши акции на борсата и вече ти трябват само още двайсет и две хиляди, за да прекрачиш прага, който автоматично ти дава право да влезеш в борда или да посочиш някой, който да те представлява.

— Бъди сигурен, че ще се представлявам сам.

— Което е и причината да поискам да разговаряме. Не е тайна, че не се погаждахме, докато работеше при мен…

— Което е и причината да напусна.

— Както и причината да смятам, че е неуместно да участваш в ежедневното управление на банката.

— Не проявявам абсолютно никакъв интерес към ежедневното управление на банката. Предполагам, че имаш способни хора, които да поемат тази работа. Никога не съм имал подобно намерение.

— Тогава какво е намерението ти? — настоятелно попита Слоун, който едва успяваше да скрие раздразнението си.

— Да се уверя, че тази банка ще се върне към високите стандарти, на които се радваше по време на предшественика си, и че акционерите са наясно какво се прави от тяхно име. — Себ реши да търкулне малка ръчна граната по бюрото и да види дали ще гръмне, когато стигне другата страна. — Защото прочетох протоколите от предишните срещи на борда и от тях е ясно, че не казваш на акционерите цялата история.

— Какво искаш да кажеш? — малко прибързано попита Слоун.

— Мисля, че много добре знаеш какво искам да кажа.

— Може би ще успеем да се споразумеем. В края на краищата винаги си бил отличен търговец.

От грубо притискане към ласкателства само за един миг. Морис Суон би могъл да даде на този човек ролята на Ричард III и той щеше да я изиграе без сценарий.

— Каква сделка имаш предвид? — попита Себ.

— През последните пет години би трябвало да си плащал средно около два паунда и десет шилинга за акция. Готов съм да удвоя сумата и да ти предложа пет паунда за акция. Несъмнено ще се съгласиш, че това е щедра оферта.

Прекалено щедра, помисли си Себ. Лично той би започнал с три паунда и би приключил с четири. Защо Слоун така силно искаше да го държи извън борда?

— Повече от щедра — отвърна Себ. — Но въпреки това възнамерявам да заема мястото си в борда. Нали разбираш, приемам нещата лично.

— В такъв случай ще се наложи да направя официална жалба до Централната банка и да посоча, че нямаш интерес в подкрепянето на дългосрочните цели на банката.

— Честно казано, интересно ми е да разбера какви са дългосрочните цели на „Фартингс“. Поради което миналата седмица посетих Централната банка и си поговорих надълго и нашироко с мистър Крейг, главния отговорник по съответствието. Той бе така добър да провери устава на банката и потвърди писмено, че щом притежавам шест процента от акциите, имам право на място в борда. Но моля, обади му се.