Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Достойно за бойскаут — отвърна Бишара.

— Добър вечер, сър — каза барманът. — Кампари и сода?

Себ остана впечатлен — беше идвал в клуба само веднъж.

— Да — отвърна той. — Благодаря.

— А какво прави леля ви в Кеймбридж? — поинтересува се Бишара.

— Тя е дон 11 11 Преподавател в Оксфорд или Кеймбридж. — Б.пр. по английски в Нюнам. Синият чорап 12 12 Жена с интелектуални интереси. — Б.пр. на рода. Всички сме много горди с нея.

— Толкова се различавате от останалите англичани.

— Какво ви кара да го кажете? — попита Себ, докато барманът поставяше питието пред него.

— Отнасяте се към всеки като с равен, от бармана до леля ви, и не се държите снизходително с чужденци като мен. Повечето англичани биха казали „леля ми преподава английски в Кеймбридж“, а вие просто приехте, че знам какво е дон, че Нюнам е един от петте женски колежа в Кеймбридж и че син чорап е момиче, което се интересува от наука. За разлика от онзи снизходителен идиот Ейдриън Слоун, който си мисли, че щом е учил в Хароу, е добре образован.

— Оставам с впечатлението, че се отвращавате от Слоун почти колкото мен.

— Може би и повече, особено след последния номер, който се опита да ми извърти с продажбата на банката си.

— Но банката не е негова, за да я продава. Поне не и докато вдовицата на Седрик Хардкасъл притежава петдесет и един процента от акциите.

— Тя вече не ги притежава — каза Бишара. — Дезмънд Мелър неотдавна купи всичките й акции.

— Това е невъзможно — отсече Себ. — Мелър е богат, но не чак толкова. Трябват му поне двайсет милиона, преди да сложи ръцете си върху петдесет и един процента от „Фартингс“, а той не разполага с такива пари.

— Възможно ли е това да е била причината да се поти, когато бях в заседателната зала на „Фартингс“? — каза Бишара, сякаш говореше на себе си. — Да не би Мелър да е надскочил възможностите си и след като офертата ми вече не е на масата, да изпитва огромно желание да се отърве от акциите си?

— Каква оферта? — попита Себ, без да докосва питието си.

— Съгласих се да платя по пет паунда на акция от дела на Арнолд Хардкасъл, или на майка му, ако трябва да съм точен. Тъкмо се канех да подпиша договора, когато Слоун реши да вдигне цената на шест паунда. Затова оттеглих офертата си, събрах си шатрата, взех си камилите и се върнах в пустинята.

Себ се разсмя.

— Но при цена пет паунда той и Мелър щяха да направят цяло състояние.

— Точно това искам да кажа, мистър Клифтън. Вие щяхте да уважите сделката, а не да се опитвате да промените цената в последния момент. Слоун обаче мисли за мен като за търговец на килими, от когото може да се възползва. Но ако получа отговор на два въпроса преди срещата ми с Мелър утре, пак мога да придобия „Фартингс“ и, за разлика от Слоун, бих ви приел с добре дошъл в борда.

— Какво искате да знаете?

— Мелър ли е купил акциите на мисис Хардкасъл и ако да, колко е платил за тях?

— Първата ми работа утре сутринта ще е да се обадя на Арнолд Хардкасъл. Но трябва да ви предупредя, че той е юрист и макар да мрази Слоун почти колкото мен, никога не би издал информация за клиент. Но това няма да ми попречи да се опитам. Кога е срещата ви с Мелър?

— В дванайсет, в офиса ми.

— Ще ви се обадя веднага щом се чуя с Арнолд Хардкасъл.

— Благодаря — каза Бишара. — А сега на по-важни теми. Първият ви урок в съмнителното изкуство на таблата. Една от малкото игри, които не са изобретени от англичаните. Най-важното при таблата е, че всичко опира до проценти. Стига да можете да изчислите шансовете след всяко хвърляне на заровете, никога няма да бъдете бит от по-слаб противник. Късметът влиза в уравнението само когато двамата играчи са равносилни.

— Също като в банковото дело — отбеляза Себ, докато двамата сядаха от двете страни на дъската.

Хари отвори очи. Главата така го цепеше, че мина известно време преди погледът му да се фокусира. Остана да лежи неподвижно, чувстваше се така, сякаш излиза от упойка. Отвори отново очи и погледна към тавана. Бетонна плоча с няколко пукнатини по нея. От едната бавно капеше вода като от кран, който не е затворен докрай.

Бавно завъртя глава наляво. Влажната стена беше толкова близо, че можеше да я докосне, ако ръцете му не бяха закопчани за леглото. Обърна се на другата страна и видя врата с квадратно прозорче, през което би могъл да избяга като Алиса, ако не бяха трите железни пречки на него и двамата стражи от другата страна.