Джеффри Арчер - По-силно от меча

Беше само на няколко крачки от паспортния контрол, когато усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя двама яки млади милиционери, застанали от двете му страни.

— Елате с мен — каза единият, уверен, че Хари знае руски.

— Защо? — попита Хари. — Връщам се в Лондон и не искам да изпусна полета си.

— Трябва да проверим багажа ви. Ако няма нищо нередно, ще имате предостатъчно време да хванете полета си.

Хари се замоли да търсят наркотици, пари в брой или някаква друга контрабанда. Замисли се дали да не се отскубне и да побегне. Преди двайсет години може би…

Милиционерите спряха пред врата без надпис, отключиха я и тикнаха Хари вътре. Вратата се затръшна зад него и ключът се завъртя в ключалката. Хари се огледа. Малка маса, два стола и никакви прозорци. Абсолютно голи стени, украсени единствено с черно-бяла снимка на другаря Брежнев.

След малко ключалката изщрака отново. Хари вече беше измислил наполовина версията, че е дошъл в Санкт Петербург да посети Ермитажа. Вратата се отвори и в стаята влезе мъж. Видът на високия елегантно облечен служител изпълни Хари с опасения. Мъжът носеше тъмнозелена униформа с три златни звезди на пагоните и толкова много медали на гърдите, че будеха страх. Следваха го двама съвсем различни мъже, чийто външен вид като че ли опровергаваше теорията за еволюцията на Дарвин.

— Мистър Клифтън, аз съм полковник Маринкин и водя това разследване. Отворете чантата си. — Хари отвори сака си и отстъпи назад. — Извадете всичко на масата.

Хари извади тоалетните си принадлежности, панталони, чорапи, кремава риза, ако му се наложи да преспи, и три книги. Полковникът прояви интерес единствено към книгите и след като ги разгледа няколко минути, остави две от тях на масата.

— Можете да си съберете багажа, мистър Клифтън.

Хари издиша с облекчение и прибра нещата си в сака. Поне цялото упражнение не беше пълна загуба на време. Знаеше, че книгата съществува, и дори беше прочел седем глави, които щеше да запише по време на полета.

— Знаете ли коя е тази книга? — попита полковникът и вдигна третата книга.

— „Повест за два града“ — отвърна Хари. — Една от любимите ми, макар и да не се смята за един от шедьоврите на Дикенс.

— Не си играйте с мен — каза Маринкин. — Не сме такива глупаци, за каквито ни смятате, арогантни англичани такива. Тази книга, както много добре знаете, е „Чичо Джо“ от Анатолий Бабаков. От няколко години се опитвате да се доберете до нея. Днес почти успяхте. Планирали сте всичко до най-малката подробност. Първо посещавате госпожа Бабакова в Питсбърг, за да научите къде е скрила книгата. След завръщането си в Бристол започвате да учите руски и дори впечатлявате преподавателя си. Заминавате за Ленинград само няколко дни преди визата ви да изтече. Влизате в страната само с ръчен багаж, чието съдържание показва, че не смятате дори да преспите, и обменяте само десет паунда в рубли. Казвате на таксиметровия шофьор да ви закара до забутана антикварна книжарница в центъра на града. Купувате три книги, две от които бихте могли да откриете във всяка книжарница в Англия. После казвате на шофьора да ви откара обратно до летището и си резервирате място за следващия полет за дома, като дори получавате същото място. Кого си мислите, че заблуждавате? Не, мистър Клифтън, късметът ви свърши и ви арестувам.

— По какви обвинения? — попита Хари. — Защото съм купил книга ли?

— Спестете си тези излияния за съда, мистър Клифтън.

— Някой си мистър Бишара чака на трета линия — каза Рейчъл. — Да ви свържа ли?

— Да — отвърна Себ, сложи ръка на микрофона и помоли двамата си колеги да го оставят за няколко минути.

— Мистър Клифтън, мисля, че е време за още една игра на табла.

— Не съм сигурен, че мога да си я позволя.

— В замяна за урока ще ви помоля само за информация.

— Какво искате да знаете?

— Попадали ли сте на човек на име Дезмънд Мелър?

— Да, попадал съм.

— И какво е мнението ви за него?

— По десетобалната система ли? Единица.

— Разбирам. Ами за някой си майор Алекс Фишър, депутат?

— Минус едно.

— Все още ли притежавате шест процента от „Фартингс“?

— Седем, но тези акции все още не се продават.

— Не това е причината да ви попитам. Какво ще кажете за десет вечерта в „Клеърмонт“?

— Не можем ли да го направим малко по-късно? Ще водя леля си Грейс на „Смъртта на търговския пътник“ в театър „Олдуич“, но тя винаги предпочита да хване последния влак за Кеймбридж, така че ще мога да дойда към единайсет.