Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Аз ще остана председател за пет години, като осемте члена на борда, които присъстват в момента, ще подновят договорите си за още пет години. И накрая, сумата, за която уговорихме придобиването, е двайсет и девет милиона и осемстотин хиляди паунда, или по пет паунда за всяка акция.

Бишара се обърна към адвоката си, който му връчи банкова полица за пълната сума. Сложи я на масата пред себе си. Видът й едва не накара Слоун да промени решението си.

— Обаче — каза той — през последните двайсет и четири часа изникна нещо, което наложи малка промяна в договора.

Изражението на Слоун издаваше всичко, сякаш Бишара беше седнал да играе табла с него в „Клеърмонт“.

— Вчера сутринта — продължи Слоун — ни се обадиха от една утвърдена институция в Сити с предложение от шест паунда за акция. За да докажат сериозността на намерението си, те внесоха цялата сума в доверителна сметка на адвокатите си. Тази оферта постави мен и борда в доста неудобна позиция, тъй като ние сме само служители на нашите акционери. Днес сутринта обаче проведохме среща на борда, на която решихме единодушно, че ако предложите шест паунда за акция, ще отхвърлим офертата на другата страна и ще изпълним първоначалното си съглашение. Затова променихме офертата според тази промяна и вписахме новата сума от трийсет и пет милиона седемстотин и шейсет хиляди паунда. — Слоун дари Бишара с подкупваща усмивка. — Предвид обстоятелствата се надявам, че ще сметнете това за приемливо решение.

Бишара се усмихна.

— Първо, мистър Слоун, позволете да благодаря за любезността, че ми давате тази възможност да отвърна на залога, направен от трета страна. — Слоун се усмихна. — Само че трябва да посоча, че се разбрахме за сумата от пет паунда на акция преди почти месец и тъй като направих депозит с добра вяра, този обрат ми идва донякъде като изненада.

— Да, трябва да се извиня за това — каза Слоун. — Но несъмнено разбирате дилемата, пред която съм изправен, и ще си спомните, че имам дълг към акционерите ни.

— Не зная с какво е изкарвал хляба си баща ви, мистър Слоун — каза Бишара, — но моят беше търговец на килими в Истанбул и едно от многото неща, на които ме научи като малък, е, че след като цената е уговорена, се сервира кафе и двамата сядате заедно за известно време, като се преструвате, че се харесвате. Това е еквивалент на английското ръкостискане, следвано от обяд в клуба. Така че моята оферта от пет паунда за акция си остава на масата и ако решите да я приемете, с радост ще подпиша договора.

Осемте члена на борда се обърнаха към председателя с надеждата, че ще приеме офертата на Бишара. Слоун обаче само се усмихна, убеден, че синът на килимаря блъфира.

— Ако това е окончателната оферта, мистър Бишара, боя се, че ще се наложи да приема другото предложение. Надявам се, че ще се разделим като приятели.

Осемте директори обърнаха глави към другия край на масата. Един от тях се потеше обилно.

— Явно нравите на банкерите от Сити не са същите, на които се научих, докато седях в краката на баща си по истанбулските пазари. Затова, мистър Слоун, не ме оставяте с друг избор, освен да оттегля офертата си.

Устните на Слоун затрепериха, когато Бишара върна полицата на адвоката си, стана бавно и каза:

— Приятен ден, господа. Желая ви дълги и успешни отношения с новия ви собственик, който и да е той.

И излезе от залата заедно с двамата си съветници. Заговори едва след като се настани на задната седалка на бентлито.

— Промяна в плана, Фред — каза на шофьора. — Трябва да посетя „Кауфман“.

— Мога ли да говоря с доктор Улф, моля? — каза Себ.

— Кой се обажда?

— Себастиан Клифтън.

— Мистър Клифтън, колко мило от ваша страна, че се обаждате. Иска ми се да беше по по-радостен повод.

Краката на Себ се подгънаха и той се тръшна в стола зад бюрото на баща си. Какво се беше случило?

— За съжаление — продължи д-р Улф, — Майкъл, съпругът на Саманта, неотдавна получи удар по време на полет от Чикаго за Вашингтон.

— Много съжалявам да го чуя.

— Докато закарат горкия човек в болница, той изпаднал в кома. Нещата можеха да се развият по съвсем различен начин, ако това бе станало час по-рано или по-късно. Всичко това стана преди няколко седмици и докторите не са оптимисти, че ще се възстанови. Дори не могат да кажат колко време ще остане в сегашното си състояние. Но не това е причината да ви потърся.

— Предполагам, че сте ме търсили заради Джесика, а не заради пастрока й.