Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Какво празнуваме? — попита Ема.

— Не знам — каза Себ. — Но ще измисля нещо, докато татко се върне от Русия. А сега трябва да се съсредоточим върху по-належащите проблеми.

— Не можем да направим нищо, преди делото да е приключило.

— Майко, трябва да престанеш да действаш като гърлскаут и да започнеш да мислиш като Мелър и Нолс.

— И какво си мислят те в момента?

— Че планът им не би могъл да се осъществи по-добре от това. Отървали са се не само от теб, но и от трима от най-доверените ти поддръжници.

— От трима почтени мъже — отсече Ема.

— Също като Брут, а виж какво е станало с него.

— Иска ми се да бях останала в залата, когато адмирал Съмърс…

— Пак облече скаутската униформа, майко. А сега я разкарай и слушай внимателно. Първата ти работа е да се обадиш на адмирал Съмърс, Боб Бингам и мистър Диксън и да им кажеш в никакъв случай да не напускат борда.

— Но те си излязоха, Себ. На Нолс и Мелър изобщо не им пука защо са го направили.

— Но на мен ми пука, защото това са три гласа, които ще жертваме заради един безсмислен жест. Ако останат в борда, с теб, мен и Добс ще имаме шест гласа срещу техните пет.

— Но аз няма да се върна на председателското място до края на делото. Забрави ли, че се оттеглих?

— Не, не си. Просто си излязла от срещата. Така че можеш да се върнеш, защото ако не го направиш, няма да си председател след делото, независимо от изхода му.

— Ти си коварен тип, Себастиан Клифтън.

— И докато Мелър и Нолс не се усетят, още имаме шанс. Но първо имаш да проведеш четири разговора. Защото Мелър и Нолс ще приемат поражението само ако спечелим всеки глас, повярвай ми.

— Може би ти трябва да станеш председател — каза Ема.

— Всяко нещо с времето си, майко. А сега искам веднага да се обадиш на адмирал Съмърс, защото той сигурно вече е написал оставката си. Да се надяваме да не я е пратил.

Ема вдигна телефона и започна да прелиства указателя на буквата С.

— И ако не ти трябвам, ще съм в библиотеката, защото имам международен разговор.

В единайсет без пет Ейдриън Слоун стоеше в лобито на „Фартингс Банк“. Никой не помнеше досега председателят да е слизал да посрещне гост.

Бентлито на мистър Бишара спря пред банката четири минути по-късно и портиерът се втурна да отвори задната врата на колата. Докато Бишара и двамата му колеги влизаха в сградата, Слоун пристъпи напред да го посрещне.

— Добро утро, мистър Бишара — каза той, докато се ръкуваха. — Добре дошли във вашата банка.

— Благодаря, мистър Слоун. Сигурен съм, че помните адвоката ми мистър Морленд и главния ми счетоводител мистър Пири.

— Разбира се — каза Слоун и стисна ръцете на двамата. После поведе гостите към чакащия ги асансьор, а служителите послушно заръкопляскаха, за да приветстват новия президент.

Бишара отвърна с лек поклон и се усмихна на тримата млади портиери зад рецепцията.

— Точно там започнах банковата си кариера — каза той на Слоун, докато влизаха в кабината.

— А сега ще станете собственик на една от най-уважаваните финансови институции в Сити.

— Ден, който очаквам с нетърпение от много години — призна Бишара. Изявление, което изпълни Слоун с още по-силна увереност, че може да продължи с промяната на плана.

— Ще отидем в заседателната зала. Документите по офертата са готови и очакват подписа ви.

— Благодаря — каза Бишара, докато излизаше в коридора.

Когато влезе в заседателната зала, директорите на борда станаха като един и го изчакаха да заеме мястото си начело на масата, след което седнаха отново. Иконом му поднесе чаша от любимото му турско кафе, черно и вряло, с две бисквити „Маквити“, които също му бяха любими. Нищо не беше оставено на случайността.

Слоун седна в другия край на масата.

— Мистър Бишара, позволете от името на борда да ви посрещна с добре дошъл във „Фартингс Банк“. С ваше позволение ще ви запозная с процедурата за размяна на собствеността.

Бишара се усмихна, извади писалката си и я сложи на масата.

— Пред вас има копия от офертата, одобрени от адвокатите ви. Двете страни направиха малки поправки, но нищо съществено.

Мистър Морленд кимна в знак на съгласие.

— Реших, че няма да е зле — продължи Слоун — да посоча най-важните въпроси, по които постигнахме съгласие. Вие ще станете президент на „Фартингс Банк“ и можете да посочите трима директори, които да ви представляват в борда, като единият от тях ще бъде заместник-председател.

Бишара се усмихна. Нямаше да им хареса кого си беше наумил за заместник-председател.