Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Минаваме към втора точка — каза секретарят на компанията. — Избор на дата за пускане на вода на „Балморъл“ и откриване на резервации за първото му плаване до Ню Йорк.

— Преди да минем към втора точка — каза Мелър, докато се изправяше да произнесе друга добре подготвена реч, — смятам за свой дълг да напомня на борда, че на мисис Клифтън й предстои изключително неприятно дело, което вече привлече значителен медиен интерес. Разбира се, всички се надяваме и очакваме нашата госпожа председател да обори сериозните обвинения, повдигнати срещу нея. Ако обаче лейди Вирджиния Фенуик успее да докаже обвиненията си, ясно е, че мисис Клифтън ще трябва да обмисли положението си. Предвид това смятам, че би било подходящо тя временно — повтарям, временно — да се оттегли от поста председател, докато делото не приключи. — Направи дълга пауза и изгледа поред всеки от директорите, след което добави: — Надявам се, че няма да е нужно да призовавам за гласуване по този въпрос.

Ема усещаше, че ако се стигне до гласуване, бордът ще се съгласи с предложението на новия заместник, може би с едно или две изключения. Така че си събра нещата и мълчаливо напусна помещението.

Мелър се канеше да седне на мястото й, когато адмирал Съмърс се изправи, изгледа го като командир на немска подводница и заяви:

— Това не е бордът, в който влязох преди двайсет години, и вече не искам да бъда част от него.

И излезе. Боб Бингам и Дейвид Диксън го последваха.

След като вратата се затвори, Мелър се обърна към Нолс и каза:

— Не бях предвидил този бонус.

— Какво да кажа на баща ти, когато се обади да ме пита как е минала срещата на борда?

— Истината. Ще очаква точно това.

— Но ако го направя, ще зареже всичко и ще тръгне направо насам.

— Защо, къде е той?

— На „Хийтроу“, чака полета си до Ленинград.

— Нетипично за него да заминава, когато…

— Аз съм виновна. Казах му, че е невъзможно да изгубим гласуването, и той ми повярва.

— И нямаше да изгубим, ако бях дошъл навреме.

— Така е. Може би щеше да е по-разумно да дойдеш още снощи — каза Ема.

— А ако ти беше послушала съвета ми, нямаше да се стигне дотук — озъби се Себ.

За известно време замълчаха.

— Важно ли е това пътуване на татко до Ленинград?

— Точно толкова важно, колкото беше гласуването за мен. Готви се за него от седмици и ако не замине сега, няма да има друг шанс дълго време, ако изобщо има. Както и да е, ще отсъства само два дни. — Ема погледна сина си. — Може би е по-добре ти да вдигнеш, когато позвъни.

— И какво да му кажа? — попита Себ. — Ако попита как е минала срещата, ще трябва да му кажа истината, иначе никога повече няма да ми има доверие. — Той спря колата пред Имението. — По кое време каза, че е най-вероятно да позвъни?

— Самолетът му излита в четири, така че предполагам, че ще звънне някъде към три.

Себ си погледна часовника.

— Не се безпокой. Дотогава ще измисля нещо.

Не беше нужно да регистрира багажа си, защото бе взел само малък сак. Знаеше точно какво трябва да направи от момента на кацането и щеше да има предостатъчно време да изпипа подробностите на плана си по време на дългия полет. Ако се беше случило невъзможното и Ема бе изгубила гласуването, това нямаше да има значение, защото щеше да вземе следващия влак обратно за Бристол.

— Първо повикване за пътниците на Полет 726 до Ленинград. Моля отидете на изход номер три.

Хари тръгна към най-близкия телефон. Набра домашния си номер и пъхна достатъчно монети, за да може да разговаря три минути.

— Бристол 4313 — каза глас, който Хари позна веднага.

— Себ, здрасти. Какво правиш у дома?

— Помагам на мама да празнува. Ще ида да я извикам, за да ти каже сама добрата новина.

— Второ повикване за пътниците на Полет…

— Здрасти, скъпи — рече Ема. — Толкова се радвам, че се обади, защото…

Връзката прекъсна.

— Ема, чуваш ли ме?

Нямаше отговор.

— Ема? — отново опита Хари, но пак не получи отговор, а нямаше достатъчно монети за второ обаждане.

— Трето и последно повикване за пътниците на Полет 726 до Ленинград.

Хари окачи слушалката, като се мъчеше да си спомни точните думи на Себ. „Помагам на мама да празнува. Ще ида да я извикам, за да ти каже сама добрата новина.“ А гласът на Ема беше радостен. Явно бе спечелила гласуването, реши Хари. Въпреки това се поколеба за момент.

— Последно повикване. Мистър Хари Клифтън да бъде така добър да се яви на трети изход.