Джеффри Арчер - По-силно от меча

Мина във вътрешното платно и продължи с постоянни 80 км/ч, за да използва пълноценно и последната капка в резервоара. Започна да се моли. Нали боговете не бяха на страната на Мелър?

— На кого се обаждаш? — попита Хари, докато дърпаше ципа на сака си.

— На Джайлс. Искам да видя дали е съгласен с Рос и Себ. В края на краищата той си остава най-големият акционер в компанията.

Хари се запита дали да не започне да разопакова багажа си.

— И не си забравяй палтото — каза Ема.

— Кабинетът на сър Джайлс Барингтън — чу се в слушалката.

— Добро утро, Поли. Обажда се Ема Клифтън. Мога ли да говоря с брат си?

— Боя се, че не, мисис Клифтън. В момента е в чужбина.

— На някое чудесно място, надявам се?

— Не точно — отвърна Поли. — В Източен Берлин.

Когато излезе от магистралата и влезе в бензиностанцията, Себ започна да се отпуска — нямаше да закъса насред пътя. Подаде банкнота от десет паунда за седемдесет и петте литра и зачака рестото.

В девет и трийсет и шест отново беше на магистралата. Първият знак показваше, че до Бристол остават сто километра. Значи щеше да стигне дори по-рано.

Излезе на външното платно, доволен от ширналия се открит път. Мислите му се понесоха към д-р Улф и какво ли е било толкова спешно, че да го търси, към майка му и как ще гласува, към Дезмънд Мелър и какви трикове е приготвил за последния момент, а после отново към Саманта. Възможно ли бе…

Чу сирена и бързо мина във вътрешното платно. Предполагаше, че го настига линейка, но когато погледна в огледалото, видя полицейска кола с включени светлини. Намали скоростта с надеждата, че ще го задмине, но тя се изравни с него и шофьорът му даде знак да отбие и да спре. Себ се подчини с неохота.

Полицейската кола спря пред него и двамата полицаи слязоха. Единият носеше дебел кожен бележник, а вторият нещо като куфарче. Себ свали прозореца и се усмихна.

— Добро утро.

— Добро утро, сър. Давате ли си сметка, че пътувахте с близо сто и четирийсет километра в час?

— Не — призна Себ. — Много съжалявам.

— Мога ли да видя книжката ви, сър?

Себ отвори жабката, извади книжката и я даде на полицая, който я изучи подробно, след което каза:

— Ако обичате, слезте от колата, сър.

Себ слезе. Вторият полицай отвори куфарчето и извади някакъв голям жълт балон, закрепен към маркуч.

— Това е уред за измерване на алкохол в дъха, сър, и трябва да ви попитам дали сте съгласен да проверим дали не сте употребили повече от допустимото.

— В десет сутринта?

— Стандартна процедура при каране с превишена скорост. Ако решите да не се тествате, ще трябва да ви помоля да дойдете с мен до най-близкото полицейско управление.

— Няма да е необходимо, полицай, нямам нищо против теста.

Изпълни инструкциите буквално, като много добре си даваше сметка, че предишната вечер е изпил само две кампарита със сода. След като духна два пъти в маркуча (явно не беше духал достатъчно силно първия път), полицаите се вгледаха за известно време в оранжевия индикатор.

— Няма проблем, сър — каза накрая единият. — Много под лимита сте.

— Слава богу — каза Себ и тръгна да се качва в колата.

— Момент, сър, още не сме приключили. Трябва да попълним някои формуляри. Името ви, ако обичате?

— Но аз бързам — каза Себ и моментално съжали за думите си.

— Досетихме се, сър.

— Себастиан Клифтън.

— Домашен адрес?

Когато най-сетне попълни отговора на последния въпрос, полицаят връчи на Себ акт за превишена скорост и отдаде чест.

— Приятен ден, сър, и моля да карате по-внимателно в бъдеще.

Себастиан погледна отчаяно малкия часовник на таблото, но той продължаваше да показва точното време. След четирийсет минути майка му щеше да открие срещата на борда, а първата точка от дневния ред бе избор на нов заместник-председател.

Лейди Вирджиния разказа подробно на сър Едуард какво всъщност е станало през първата нощ от първото плаване на „Бъкингам“.

— Изумително — каза той. — Но не е нещо, което можем да използваме като доказателство.

— Защо? Мисис Клифтън няма да може да го отрече, ще трябва да се оттегли като председател на борда на „Барингтън“, а ние не бихме могли да изгубим делото.

— Може би, но съдията ще обяви доказателството за недопустимо. И това не е единствената причина да не можем да го използваме.

— От какво друго имате нужда? — попита Вирджиния.

— От свидетел, който не е бил уволнен заради пиянство на пост и определено има зъб на компанията, както и от член на борда, готов да даде показания под клетва.