Андрей Гуляшки: Чудакът

— Благодаря ти, Мая! — рекох.

Разгърнах палтото и, притиснах я силно до гърдите си.

И зацелувах лудо устните й, които така всеотдайно ми предлагаха душата й и искаха моята.

— Мъжът ми ще води Соня при старите — успя да каже тя. — Ще се забавят до вечерта!

— Ще те чакам, Мая! — казах аз.

Беше се задъхала, като да изкачаше нанагорнище. После се усмихна и рече:

— Ще се върнем заедно до вкъщи, накупила съм много играчки и украшения за елхата… Искам да окичим заедно елхата, съгласен ли си?

— О, да! — рекох. — А мъжът ти?

Тя отново ми подаде устните си. Не беше разумно, защото можеше да ни види някой, но ние не се отделяхме вече един от друг.

Сетне Мая ми каза:

— Към четири часа ти застани на верандата и гледай към пътя. Щом се покажа с москвича на височината, излез на шосето да ме посрещнеш!

Щерев беше й купил в началото на месеца дългоочаквания МОСКВИЧ.

— Непременно ще те посрещна, Мая! — рекох. — Непременно ще те посрещна на шосето!

Гледах дълго подир колата й. Дълго гледах, докато тя се скри на завоя. И тогава осъзнах, веднага след като колата се скри в завоя, че това беше нашата последна среща. Чистият сняг ли ми го каза, белият простор ли, който се ширеше пред очите ми, вятърът ли, който, плъзгайки се по снега, свиреше като на тънка стоманена струна?

И ето, дойде 31. Навън е бяло, продължава кротко да се сипе сняг. Каква тишина! А ми се струва навремени, че отдалече, много отдалече долита протяжен звън на камбанки. Това е въображение, разбира се. Аз не помня да е имало, поне по мое време, конски шейни в Н. Тъй ми се струва, че отдалече долита звън на камбанки.

Написал съм писмо за Лили. Слагам го във вътрешния джоб на шубата си, ще го пусна след малко в пощенската кутия на гарата. Там прибират писмата три пъти на ден. Как ще се изненадат моите приятели от станцията, като ме видят!.. А Лили ще получи писмото ми утре към обяд. Трябва непременно да го получи, за да не ме чака напразно. Утре ще й изпратя от София честитка!

Сега ще изляза на двора, ще изкарам колата си на шосето, но няма да я обърна към Н, към къщата на Щереви, а ще я обърна към завода. Оттам има един нов път, който води пряко за гарата.

След това ще се върна, ще изляза на верандата, за да чакам кога ще се покаже москвичът на Мая в далечината. Багажът ми е в колата, писмото до Лили е в джоба на шубата ми…

Какъв сняг се сипе над света, какъв сняг!

Ще перифразирам думите на заместник-министъра Диньо Диновски, бившия тъст на Юлиян:

«Ето какъв човек е Юлиян! Да му дойде любимата на крак, вкъщи, а той да й обърне гръб!

И да остави неокичена една новогодишна елха ! Чудак, нали?»

Навярно чудак! — мисля си и аз.

© 1986 Андрей Гуляшки

Сканиране и разпознаване: essop, 2010

Корекция: Yo, 2010

Издание:

Андрей Гуляшки. Чудакът

Изд. «Български писател»

Рецензент: Ефрем Каранфилов

Редактор: Кирил Апостолов

Художник: Божидар Икономов

Худ. редактор: Петър Тончев

Техн. редактор: Венцислав Лозанов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Изд. № 6313 от 1986 г.

Код 25 — 9536225311/5605-153-86

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17238]]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00

Бележка на служебния редактор: Подписът на главния редактор е скрепен с печат на сп. «Алгоритъм», а в горния ляв ъгъл командировъчното писмо носи изходящ номер, който не отбелязваме, тъй като смятаме, че за читателя не представлява интерес.

Кошава — вятърът от североизток, северозападно наречие.

Мил фльор (фр.) — хиляда цветя.

Това заглавие е измислено от автора, а съдържанието представлява автентично интервю, взето от Протопопов и поместено от автора между двете тетрадки на Юлиян. — Б. ред.

Amor omnia vincit. (лат.) — любовта всичко побеждава.