Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Виждаш ли, Сек? Те трябва да я спрат! Нямат друг избор!

„Да, моля ви. Спрете я.“

— Започна да се движи — обяви Килмандарос.

Секул избута Ерастас настрани и се надигна. Но небето не разкриваше нищо: твърде много прах, твърде много пушек и пепел — плащаницата бе затулила две трети от небесата, а последната третина изглеждаше излиняла, сякаш отстъпваше. Неестественият сумрак се спускаше бързо.

— Накъде?

Майка му посочи.

— Проследи я по земята. Засега това е единственото, което можем да направим.

Секул Лат се изправи.

— Там — посочи тя.

Широк откос бяла смърт, изпънат в права линия.

— Североизток — прошепна той, загледан как бавната, опустошителна гибел прорязва пейзажа. — Всичко, което лежи под нея…

— Където мине тя — каза Килмандарос, — никакъв живот няма да се върне никога. Покоят на материята става абсолютен. Тя е Окото на Отрицанието, центърът на бурята, където всичко трябва да умре.

— Майко, твърде далече стигнахме. Този път…

— Твърде късно е! — вресна Ерастас. — Тя е сърцето на магията! Без Окото на Отрицанието не може да има магия!

— Какво?!

Но Килмандарос клатеше глава.

— Не е толкова просто.

— Какво не е просто? — настоя Секул.

— След като вече е освободена, Елейнт трябва да я убият. Нямат друг избор. Тяхната сила е магическа, а Коурабас ще убие всичко, от което зависи магията. А след като е неуязвима за чародейството им, ще трябва да е с нокти и зъби, а за това ще е нужен всеки Елейнт — всяка буря , докато се събуди самата Тиам. А колкото до К’рул, той вече не може да отказва на призивите на Блудния — тъкмо той обузда хаоса на драконите, преди всичко.

— Те трябва да я убият! — изкрещя Ерастас. Кръвта, стичаща се от окото му, вече бе почерняла от прахта.

Килмандарос изсумтя уклончиво.

— Ако наистина я убият, Ерастас, тогава бурята умира. — Извърна се към него. — Но ти знаеше това — или най-малко се досещаше за истината. Това, което търсиш, е смъртта на цялото чародейство, подчинено на законите на контрол. Искаш да сътвориш свят, където никой смъртен не може да те нарани, никога повече. Свят, където кръвта е осветена в твое име, но всъщност нямаме никаква сила да се месим, дори да го искахме. Искаш да бъдеш почитан, Ерастас, но в култ, при който не си длъжен да даваш нищо в замяна. Правилно ли предположих?

Секул Лат поклати глава.

— Не могат да я убият…

Ерастас се обърна към него побеснял.

— Но трябва! Казах ти! Ще се погрижа всички да бъдат унищожени! Месещите се богове — искам децата ни да са мъртви ! К’рул ще разбере — ще види, че няма друг начин, никакъв друг начин да се сложи край на тази продажна, жалка трагедия. — Изпъна пръст към Секул. — Мислеше си, че това е игра, нали? Мамиш с ашиците и после смигваш на курвата? Аз призовах Древните богове! К’рул мисли да ме пренебрегне? Не! Принудил съм го! — Изведнъж се изкиска, пръстите му потрепериха. — Тя е съсирек, потекъл в жилите му! И ще намери мозъка му, и той ще умре! Аз съм Господарят на Крепостите и няма да бъда пренебрегнат !

Секул Лат залитна назад.

— Те я оковаха първия път. Защото убийството й не беше избор — не и ако искаха да запазят лабиринтите живи. — Обърна се рязко към Килмандарос. — Майко… ти ли…

Тя извърна очи и промълви:

— Уморих се от това.

„Умори се?!“

— Но… но сърцето на Сакатия бог…

— Какво ни интересува онова изсъхнало парче месо? — викна Ерастас. — Той ще е също толкова мъртъв като всички други, когато това свърши! Също и Форкрул Ассаил — и всички други, които мислят да ми се опълчат! Ти не ми повярва, Сек — предпочете да не ме вземеш на сериозно — отново .

Секул Лат поклати глава.

— Вече те разбирам. Твоят истински враг е Господарят на Драконовата колода. Дракони, които са лабиринти — цялата нова, сурова сила. Но знаеше, че не можеш да се надяваш да се мериш с онзи Господар — не и докато боговете и лабиринтите остават господстващи. Затова си съставил план да убиеш всичко това. Колодата, магията на драконите, Господаря — боговете. Но какво те кара да мислиш, че Крепостите по някакъв начин ще се окажат неуязвими за Окото на Отрицанието?

— Защото Крепостите са Древни, глупако. Спазаряването на К’рул с Елейнт направи цялата тази бъркотия — това доведе лабиринтите в световете, това наложи ред над хаоса на Старата магия. Заговорът на К’рул да бъде избран един дракон между Великия клан, избран да стане Отрицателя, Отатарала, докато всички други ще се самооковат в аспекти на магията. Те наложиха закон над чародейството и сега аз ще разбия този закон. Завинаги!